Home / театър / Теди Москов (пре)открива „Улицата“
Билетите за двете представления са изчерпани,обещаха нови дати през октомври ...

Теди Москов (пре)открива „Улицата“

11

Трабанти, графити, магазинче с дрехи на килограм, пътни знаци на килограм, жици на килограм, уличен стълб с порцеланови чашки… Такава бе средностатистическата българска улица отпреди 20-ина години, такава, уви, можем да я видим и днес. Такава ще е и в НДК, в поредния за сезона мащабен спектакъл.

Тези дни зала 1 буквално ври и кипи от репетиции на голямата сцена, където най-често се чува гласът на Режисьора: „Искам да ми се отговори с четири думи защо не можем да започнем?“ и след като получава отговор: „Чакаме да-се-включи звука на-оркестъра“, нещата продължават нормално. Но както казва по-късно Режисьорът: „Сега навързваме цялото“. А цялото предстои. То е мъдро, но и смешно, истинско, но и искрено…

След „Квартет“ и „Рибарят и неговата душа„, идва ред на сътвореното от един голям, откровен и директен човек, фамилиарно наричан Теди… „Улицата“ на Теди Мосоков е сред най-популярните предавания в българския телевизионен ефир, отличено и със „Златна роза на критиката“ в Монтрьо през 1996 г.

Мая Новоселска е тук. „Улицата“ може да започне… 

Тук са и Тончо Токмакчиев, и Никола Додов, и Валентин Танев, Герасим Георгиев-Геро и Малин Кръстев. Е, няма го Страхил Божикравов (Кръстьо Лафазанов), няма го и „шефа му“ (Христо Гърбов), нито даскала на Димитричка (Камен Донев). Единият бил уморен, другият дошъл на две репетиции и се отказал, а на трети му липсвала „Улицата“, но… Така режисьорът „извини“ отсъствието на трите звезди, добавяйки: „Съжалявам, че някои от тях станаха „комици“ и сега градят онова, което навремето заедно рушихме“.

Една птичка пролет не прави, но не винаги е така. Без Мая Новоселска „Улицата“ би опустяла и замряла – без единственото си цвете, отглеждано на единствения неостъклен с винкели балкон. Нейното присъствие е гаранция за мисъл и особен интелект в актьорската играта, но и за онази неизбежна инфекция, която пипва всеки зрител при допира си с нея – смехът.

Разбира се, винаги има и мъничко тъга, както се пееше в една песен. Тъгата я има и сега, но тя сякаш също е неизбежна. И не само защото „Улицата“ (със и без кавички) се е променила, а защото

преди съчувствахме на прсяците, а сега знаем, че имат по-големи заплати от нас..

Обяснението е на Теди Москов, и то е гениално просто, както във всяко негово представление.

А в „Улицата“, неговата улица, сега ще има „друга гледна точка, някои неща ще се преснимат, връзките между частите ще са различни“. Какво точно ще се случи на премиерата, знае само той и никой друг. Защото, противно на очакванията, хората, които работят с Теди Москов, знаят, че най-добрата импровизация е добре подготвената импровизация. В една от сцените Мая Новоселска слиза от трабант, а Малин Кръстев трябва да й подаде ръка. На репетициите Мая реши да каже „Грацие“, но веднага бе скастрена „Без импровизации!“.

Най-важното е, че „Улицата“ се прави с любов, а това се и вижда, и усеща.

Теди Москов в цитати за „Улицата“ и за… след „Улицата“:

> В „Улицата“ няма сатиракакто и въобще в моите представления. Сатирата е в един театър до МВР. При мен има хумор и хумор на абсурда.

> Послания също нямам. Изкуството няма послание. Има свобода, импровизация, освобождаване. Няма и проблеми. Малкият човек, който не се вписва в никоя система, е проблемът в „Улицата“ – не безпаричието, то е двигател, а паричието успива…

> Съчувствам на малкия човек, не се гавря с него. Ако понякога има злост, тя е само към политиците – от всички цветове.

> От старата „Улица“ ми липсва младостта, ентусиазмът и тръпката от незнанието. Това е като първа любовна среща – не знаеш какво ще се случи, но се стремиш с цялото си същество към него.

>> Билетите за премиерните представления на „Улицата“ (8 и 9 юни) вече са продадени, но ще има спектакли и през есента!

> Наистина се отказвам от театъра и с това представление искам да припомня кой съм бил и после дълго ще замълча. Имам само един ангажимент към Варненския куклен театър („Пурпурният остров“ на М. Булгаков). След това ще продължа да си пиша разни сценарии. Нямам сили за театър. Всеки ден се почва отначало. Цялата ми работа е била борба с характери.

Екипът на „Улицата“:

Автор: Теди Москов;

Музика, аранжименти: Антони Дончев;

Сценография и костюми: Свила Величкова;

Хореография: Росен Михайлов;

Текст на песните: Рада Москова, Андрей Слабаков, Сашо Серафимов;

Оператори: Иван Москов, Петко Лунгов;

Втори режисьор: Никола Додов;

Асистент режисьор: Атанас Атанасов;

Помощник режисьор: Маргарита Бакърджиева;

Антони дончев театрален джазбенд: Антони Дончев – пиано, Росен Захариев – тромпет, Атанас Хаджиев – кларинет, саксофон, Димитър Сираков – контрабас, Борислав Петров – ударни, Огнян Весков – китара;

Танцьори: Константина Ханджиева, Таня Кацарова, Лора Иванова, Никола Хаджитанев, Захари Нанков, Тодор Атанасов, Васко Динков, Велислава Цветкова;

Участват: Мая Новоселска, Тончо Токмакчиев, Никола Додов, Валентин Танев, Герасим Георгиев-Геро, Малин Кръстев, Георги Спасов, Адрияна Найденова, Борислав Стоилов, Димитър Костадинов, Симеон Гълъбов;

Със специалното екранно присъствие на: Кръстьо Лафазанов, Камен Донев, Христо Гърбов.

Историята: 

„Улицата“ е излъчена за пръв път през 1992 г. по „Ефир 2“. След като каналът е закрит, продължава по „Канал 1“ на БНТ. Последното му засега, девето телевизионно издание, е по Нова ТВ.

Основната тема в хумористичното предаване е промяната, настъпила в България след смяната на политическия режим през 1989 г. Тогава “Улицата” набляга на състоянието на изкуството и културата. Засегнати са теми като съвременния морал, навлизането на рекламата в обществото, политиката и други.

About Даниел Димитров

Check Also

Шамар за Оскар Уайлд и неговия Дориан  

В „Портретът на Дориан Грей“ има красота, съвършенство, вечност, любов. Има суета, егоизъм, жестокост, лековерие. …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

error: Content is protected !!