В рая на бруталната шизофрения

Три мечки правят театър. Брутално. Но когато „Три мечки ентъртейнмънт“ правят качествен комерсиален български театър, това е реалност. Доказва го и третата им премиера. След смешно-епичния футболен „Спанак с картофи“ и по мъжки еманципирания „Арт“, идва ред на „Дакота“ – рая на бруталната шизофрения.

Всичко в този спектакъл е брутално – героите, отношенията помежду им, стечението на обстоятелствата, логиката на събитията… Брутално добри са и актьорите Юлиан Вергов, Захари Бахаров и Владимир Карамазов, както и гостуващата на триото „мечка“ Александра Василева. И последното, но не по значение, брутално добро нещо в „Дакота“ е текстът. Написан е от вече познатия на публиката автор – Жорди Галсеран.

Испанец, свободен човек и широкоскроена душа. „Станах писател, защото бях ужасен актьор“, казва почти на шега той. Новото поприще обаче му донася титла – Кралят на черната комедия, а преди това започва да се говори за „Методът Галсеран“. И тайната е, може би, в това сюжетите да идват не от изключителното напрежение на мозъка, а от живота около теб. Там всичко е много просто, гениално просто, много смешно.

И ако има още някой, чудещ се над какво се смее един Крал, ето и отговорът: „Изненадите, стрясканията, спътникът ми да се пльосне по дупе на асфалта – и аз като всички….“

„Комичната предпоставка в „Дакота“ е способността на един човек да вижда бъдещето си или убедеността му, че това е така, което е същото, обяснява Жорди Галсеран. Тези от нас, които нямат подобен дар, правят нещо много подобно – предугаждат с въображението си. Всички имаме очаквания за желания си живот в бъдеще и се стараем да правим определени маневри, за да се доберем до целта си, до онова, което наричаме щастие. Проблемите започват, когато успеем“.

Така, почти смахнато и на ръба на шизофренията започват страстите и неволите на главния герой – обсебения от собствените си сънища и болезнено ревнив зъболекар Иполит (Захари Бахаров). В полезрението му влизат и излизат хора и събития, които той спира да различава – сънят и реалността се смесват, превръщайки битието в кошмар…

„Проблемът идва с отчаяния опит да подредим и да предвидим всичко – апартамент, работа, кола, разказва Бахаров. Случва се обаче нещо неочаквано и преобръща всичко – става ясно, че не са това нещата, на които трябва да се стъпи в живота“. Затова според него не трябва да се търси отговор на въпроса дали неговият герой е луд.

Зад кулисите

Юлиан Вергов и Владимир Карамазов са и сценични работници в спектакъла – те сменят декорите, докато колегата им Захари Бахаров играе, за да му гарантират пълна тишина. Това „оплакване“ направиха самите „потърпевши“ след премиерата. „Стигнах пак там, откъдето съм започнал – като сценичен работник”, обобщава Вергов. Карамазов пък пояснява, че двамата правят всички промени в декорите зад сцената по време на действието, но вече дължат за помощта близо два кашона уиски на майсторите.

Секс символът Карамазов се появява на сцената с лист хартия, пъхнат в задника му. Като полицай той си събува гащите и по съвет на глобения от него моторист поставя фиша за глоба отзад. Според актьора абсурдът в пиесата изисква подобен ход и препоръчва да не се фиксираме на този факт: „Ние сме си приятели, кефим се един на друг и при нас всичко е някаква веселба – не са стандартните репетиции в театъра. И това някак се предава и на публиката – усеща, че представленията са правени с любов”. Всички се шегуват, че репетициите са протекли в приятна шизофрения.

Браво на мечките!

„Билетите за „Дакота“ през май са продадени още преди да е излязла премиерата. Горди сме, че хората се интересуват от това, което правим. Сега остава по-тежката задача – да правим добро представление“, отбеляза Владимир Карамазов.

„Дакота“ ще се играе и във Варна – както другите две заглавия на „Трите мечки“. В началото на юли ще има спектакли на „Дакота“ в Летния театър. Постановката ще гостува също в Пловдив и други големи градове, но в по-мобилна версия.

И още: Жорди Галсеран е обещал да дойде да гледа „Дакота“. Авторът е дал и специално интервю за българските зрители – в програмата за спектакъла. „Искрено се надявам редовното поставяне на моите пиеси в България да не е увредило твърде сериозно морала на младежите във вашата чудесна страна – нали в тях е заложено бляскавото бъдеще, което ви очаква“, казва с усмивка той.

Екипът:

Превод – Нева Мичева;
Режисьор – Владимир Пенев;
Сценография – Никола Тороманов;
Музика – Калин Николов;
участват: Владимир Карамазов, Захари Бахаров, Юлиан Вергов, Александра Василева;
Копродукция с Three Bears Entertainment ltd;
Фотограф – Калин Николов.

И новината в аванс

Скоро „Трите мечки“ започват нов и по думите им некомерсиален проект, посветен на живота на тримата големи български поети –  Пенчо Славейков, Пейо Яворов и Никола Вапцаров.

„Има свят, където Славейков не е площад, Яворов не е алея, а Вапцаров не е участник в риалити. Това е нашият свят, споделят тримата актьори. Свят, в който отекват стиховете на Славейков, Яворов, Вапцаров… Там, където поезията е музика, а музиката – поезия. Там, където две и две рядко е четири, бялото е цвят и всичко е възможно. Там, където изкуството има среща с вечността.

В този свят има повече въпроси, отколкото отговори. Повече страст, но и повече болка. И светлото чувство, че там, зад ъгъла, най-хубавото ни очаква, за да ни се случи. Защото го заслужаваме“.