Годината е 1955 г. Сцената – на драматачиния театър във Враца. Дебютът е на неизвестния все още актьор Никола Анастасов, току що завършил ВИТИЗ в класа на проф. Филип Филипов и, както много други, разпределен на работа в провинцията.
60 години по-късно големият Никола Анастасов продължава да играе активно и да заразява с невероятното си излъчване и дух. Дух, който във времето е станал по-силен, по-истински и по-устойчив на упори. Превърнал носителя му в една от емблемите на България, която, въпреки овациите и славата, е съхранила личността – земна и близка до хората.
Този 60-годишен път във времето, наричан кариера, Никола Анастасов отбелязва с поредна премиера – в Сатиричния театър, който пък става на 58. Двойният празник се полива със силнодействаща черна комедия. В „Убийство в експреса“ Анастасов е застаряващ прокурор, избиращ сандвич с пастет от гъши дроб пред истината.
Пиесата на унгарския драматург Габор Гьоргеи е поверена на 29-годишния режисьор Петър Денчев. Той определя работата си по спектакъла като тънко движение между жанровете черна комедия, социална сатира и трилър, от което е изведен много сериозен социален проблем.
„Третирайки устойчивостта на морала, когато е заплашено добруването на една малка общност, пиесата е актуална и днес, за съжаление, макар да е писана в навечерието на демократичните промени от 1989 г.“, обяснява Денчев.
В случая, мини общността са пътуващите във влака, които изведнъж забелязват, че човекът до тях в купето е мъртъв. Освен професора, пъстрият букет от образи допълват Съпругата (Росица Александрова) и любовният триъгълник, забъркан от Малката женичка (Александра Сърчаджиева), Жената (Маргарита Хлебарова) и Мъжа (Михаил Сървански).
Към тях се присъединява Безличния (Кирил Бояджиев) и колоритния Кондуктор с извънземни качества (Ивайло Калоянчев). Специалното участие е на Константин Икономов – в ролята на трупа, какъвто е през първите 70 минути от представлението, след което се превръща в обикновен пътник…
„Убийство в експреса“ е спектакъл с неочакван край, следствие от безкрайни обстоятелства, усложняващи живота и на днешните хора. Затова публиката трябва да се настрои за един тъжно-смешен разказ за собствената си несрета, преливаща от абсурди, заченати от лекомислие, егоизъм, суета и чисто човешка глупост. Глупостта, която всеки от нас, без да иска, е издигнал в култ, наричайки я с други имена.