„Големият Bullshit“ на 30-годишните

Овехтял младежки хумор или горчива истина за поколението, което прехвърля 30-те. В опитите си да води нормален начин на живот в България, то се сблъсква не толкова със социални, колкото с лични и междуличностни отношения, които изгарят всеки трудно достигнат пламък…

>>> Трима приятели празнуват купуването на нов апартамент. И докато надигат чашите с наздравица, на повърхността изплуват редица откровения и пазени тайни, поставящи под съмнение вечните категории – приятелство и любов. Издържат ли те в съвремието ни? Даваме ли им дали друг облик? Доколко сме честни един към друг и най-вече към себе си? Има ли вариант, в който човек може да каже, че е чист от лъжи?

Този съвременен български разказ, задавен от сивото и жълтото, е сътворен от един сравнително млад екип, чиято средна възраст – 30 години, е аналогична с тази на героите. Освен това, актьорите – Благой Бойчев, Димитър Живков и Ирина Андреева, са и автори на текста, заедно с Васил Спасов, на когото е идеята и режисурата на спектакъла. Изчистената и семпла сценография е на Лили Джагарова.

Провокативно наречената постановка „Големият Bullshit“ може да гледате, уви, и на живо, в почти всеки български дом. Уви, защото тя е белег за нерадостната тенденция, която поемат хората на ръба и живеещите на бързи обороти сред царството от мишки и лешояди, оплетени в мрежите на псевдокултурата.

Скандалът е голям – толкова, че да не ти остане време да го осмислиш, размяната на тела – нормалност, която те кара да забравиш истинското си място в сърцето на човека, когото си мислиш, че си избрал. Резултатът – съвършено отчуждение, което прави на пух и прах всичките ти представи за стабилен брак и стабилно приятелство, които пък уж гарантират липсата на изневяра.

Тази свърхблизка до зрителя реалост е подсилена от една жена – без ясен профил, и два мъжки персонажа, носители на две от най-спорните за обществото професии – журналист и лекар. Представени като поръчкови служители – независимо дали става въпрос за писане на поръчкови статии или за изпълнение на поръчкови операции, те са своебразен символ и знак за кризата в еволюцията на човека.

Ако приемем, че театърът е огледало на живота, то „Големият Bullshit“ е един успял театрален проект. Ако идеята на театъра е да ни представя един друг, по-различен и, защо не, по-идеален и дори идеалистичен свят, към който да се стремим, то провалът е пълен.

Представлението се играе на сцената на „Нов театър НДК„.