Home / кинце / Филмът за Левски – истината боли

Филмът за Левски – истината боли

О, неразумни и юроде! Защо се срамуваш да се наречеш българин…

Няма как новият филм за Васил Левски да се хареса на хора, които имат изначално негативно отношение към българското кино или не се интересуват от история.

Още по-абсурдно е да се очаква градивна критика от личности, чиято същност се родее с негативизма и хейтърството. Или имат комплекс от това, че са родени в България, където „всичко е ужасно“. Или им липсва култура на общуване, защото точно такава може да е причината за една крайно отрицателна оценка за нещо, създадено в България.

Защото страна, която няма ресурс да има нормално кинопроизводство и творци, които са хвърлени на произвола на случайния спонсор, заслужават уважение и внимание.

За щастие, случаят с „Дякон Левски“ не е такъв и не е необходим конформистки позитивизъм, за да се харесаш на някого – както често се случва по нашите ширини.

Филм като филм. Смазан перфектно по законите на масовия вкус – така че да може да се гледа от аудитория без възрастови ограничения. Най-важното е, че е

създаден с уважение към Левски

но и с намигване към определени негови черти – като умението му да борави с оръжие и да се бие. И това не звучи абсурдно, а е глътката въздух в една трагична притча.

Най-хубавото е, когато за пореден път нов български филм предлага поразяващо професионална работа на оператор – Христо Генков, режисьор – Максим Генчев, и дори сценарист – отново Максим Генчев. Музиката е на „Исихия“.

А какво да очакваме от актьорите – без голям опит в кино, без опит въобще или пък със завидно театрално досие. На това дередже играта им е перфектна. Поздравления за Веселин Плачков (Левски), Симеон Филипов (младия Левски), Максим Генчев (Мохарам бей), Ники Сотиров, Ивайло Аспарухов (Али Аслан), Стоян Цветков (Христо Големия), Горан Гънчев (Димитър Общи), Петьо Цеков (архимандрит Василий), Якуб Бахар, Тезджан Ферад, Деляна Добрева (Ана, сестра Евгения), Мехмед Билял, Николай Янев, Николай Тодоров, Цветомир Ангелов-Цуки (Панайот Хитов), Цветомир Нешев (Каршовски), Фахрадин Фахрадинов, Николай Тодоров (Раковски)…

Историята… Обективна. Необективна. Преиначена. Друга. Няма как да е „правилна“ при положение, че

това не е учебник по история

(което също не е гаранция за обективност), а художествена измислица, гледната точка на авторите и т.н. Елементарно. А да се търси обективност и някаква истина в художествена измислица за личност, за която дори историята заеква, е също толкова глуповато, колкото и обвиненията за слугинаж, поръчка и обслужване на интереси.

Може би, всяка изказана на висок глас претенция би имала някакъв смисъл, ако държавата в лицето на нас – данъкоплатците, се беше бръкнала с едни 200 млн. лева, за да направи епос за Васил Левски. Така, както навремето бяха създадени истински епоси за Симеон, Захари Стоянов и много други големи българи.

И един приятелски съвет към всички бъдещи зрители на „Дякон Левски“. Тръгнете към киносалона с нагласата да видите ъгъла, от който човек, обичащ Левски, е погледнал към живота на единствения, признат от всички ни, български Апостол на свободата. Ще се запознаете с нови български актьори, ще преоткриете неповторимата природа, ще си попеете на ум или на глас, и може би сърцето ви ще трепне поне в една секунда. И няма да бъдете разочаровани.

> Материалът е публикуван в novinite.bg <<

About Даниел Димитров

Check Also

Юджийн Чаплин: Музиката на любовта може да бъде всичко

Той казва, че най-големият урок от баща му – Чарли Чаплин, е да не се …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

error: Content is protected !!