Живеем зад решетка. И това не е обикновена решетка, а мрежа от часовници, всеки от които показва различно време. Времето вече не е наше, а само пари, правещи течението му още по-коварно за мерещите битието си със собствен и с никому несработващ се аршин…
Безпардонно, болезнено и почти истерично начало е избрала режисьорката Маргарита Младенова за новия си проект „Самолетът закъснява“ в театрална работилница „Сфумато“ (Sfumato.info).
Всичко в това представление е на ръба – на живота, на истината, на младостта, на черно-бялото… Още преди да е влязъл в залата, зрителят попада на … улицата, уличния хаос, случайността, опакото. Терминал 2 – заминаващи, е мястото, от където започва и свършва
мръсната българската приказка
разказана от пътници. Тези пътници обаче вместо да се спасят „на Запад“, остават да се борят с крокодилската посредственост и емоционалното буксуване на сънародниците си. Стават част от мрачната статистика, от безкрайните лоши новини по телевизията и от животеца им, който е просто една бележка под линия, и в целия й отвратителен л_йнен блясък започват да търсят оръжието на спасението.
Този спектакъл е отчайващо силен вик и опит за красиво полудяване на нацията, загледана в театъра на политиката и отдавна забравила за театъра на поезията, и това, че тя може да си върне онази яворова, ботева, вапцарова или вазова страст, способна да промени хода на историята.
„Самолетът закъснява“ предлага
нов прочит на Борис Христов
който със сигурност ще провокира, а може и да шокира най-верните почитатели на поета. За други това ще е глътка здравословна литература, но гарантирано никой няма да остане безразличен от инжектираната доза от 30 поеми.
Сценографията, актьорите, музиката и текстът в пиесата вървят заедно и със смайваща хармония градят плавния преход на „Терминал 2“ от място за заминаващи пътници до храм за отиващи си от този свят души, където “болката остава да лежи в калта“, независимо, че повечето от тях емигрират „не от България, а от българите“… Страшни думи, но изречени със 100-процентова откровеност и доказващи, че
човекът не е само социално животно
каквото е убеждението и на Маргарита Младенова. Какво има отвъд социалното, не е много ясно. И слава Богу, защото това само потвърждава неограничените ни възможности. Неограниченост до толкова, че да си позволяваме да ограничаваме собственото си право на свобода и избор.
„Самолетът закъснява“ е спектакъл, в който трябва да се вслушат повече българи – заради истината и заради вероятността да изпаднат от собствената си люлка, и да се превърнат в жалък аксесоар за по-лесно отчитане на брутния вътрешен продукт и узаконената политическа машинация, прекроила аномалията в правило.
Поезията на Борис Христов реабилитира човека като свят в света, защото проблемът ни днес не е как да се нахраним, а как да останем хора, обобщава Младенова.
Екипът
Сценографията е на Никола Тороманов, музиката – на Асен Аврамов. Документалните текстове са обработени от Стефан Иванов, видеото е на Яна Лозева и Любомир Младенов.
Участват актьорите: Александра Василева, Елена Димитрова, Лилия Гелева, Василена Винченцо, Алиса Атанасова, Албена Ставрева, Цветан Алексиев, Добрин Досев, Бойко Кръстанов, Ивайло Драгиев, Станислав Ганчев, Антонио Димитриевски, Сотир Мелев.