„Жана“ е от онези пиеси, след които се чувстваш като ударен с тежък чук… Всичко е толкова близко до теб и до това, което преживяваш всеки ден – ти самия, приятелите ти, познатите ти, лицата от сапунките и риалити форматите… Всички ние.
Безизходицата и отчаяното ни желание да не я признаем. Самотата след един сносно изживян период от живота. Силата на слабостта и ангелите, които ни провокират да вършим глупости. Смъртта като спасение от досадата на лошите спомени. Играта на живот, вместо живот пълен с игри… „Жана“ в интерпретацията на Явор Гърдев ни разголва тъжната истина, че театърът все повече прилича на живота и, уви, няма шанс животът ни да бъде като театър – поучителен, смислен и различен…
Този съвсем „реалистичен“ катарзис се разиграва на сцената на Народния театър, в камерна зала, което още повече засилва усещането за изгубеност сред чувствата, управлявани от хегемонията на битовизма.
„За разбиране няма кой знае колко“, обяви Гърдев в тв ефир, обяснявайки, че по принцип се занимава със стилизирани реалности, а тук не е така. Въпреки това и въпреки липсата на ежесекундно провокиране на сетивата, всеки може да открие Жана в себе си – независимо дали е мъж или жена. Отделно от това, представлението има няколко много силни страни.
Сценографията
Тя сякаш казва всичко, което искаме или не искаме да чуем от устата на героите.
Модерен и естетски пипнат сет, мултифункционално разположен декор и интересни хрумвания – всичко това е благодарение на сценографа Татяна Димова. Тя е автор и на костюмите, издържани предимно в черно.
Актьорите
Един добър познат – Владимир Пенев, и една силна до болка Светлана Янчева. Акцентът в този стектакъл обече е участието на Гергана Кофарджиева. Нейното присъствие е като духовно спасение – както за Жана, така и за зрителите, чието внимание за броени минути бива отвлечено от задънения и провалящ се с всяка минута живот на Жана, за да стигне до онези малки светлинки, които са индикатор на невъзможното щастие.
82-годишната актриса, чиято творческа биография е отрупана с роли на големи аристократки, заради което я наричат Царицата, тук е в ролята на Жената – на светлината, на другия поглед, на смисъла да бъдеш и да можеш да убеждаваш другите да бъдат.
Струва си да гледате този спектакъл само заради Гергана Кофарджиева – заради духа, силата и опита, сложен в безмилостното минно поле на стреса, но и заради достойните й партньори. В актьорския състав са още Биляна Петринска, Йосиф Шамли, Мартин Димитров, Елена Телбис, София Бобчева, Зафир Раджаб, Благовест Благоев.
Авторката
Ярослава Пулинович е родена през 1987 г., но вече е написала близо 20 пиеси и кино сценарии. На крехката 21-годишна възраст в родината й я отличават с награда за дебют – за нова руска литература. Поставяна е в Русия, Съединените американски щати, Полша, Великобритания, Естония и Украйна.
Началото на кариерата й съвпада с момента в Русия, когато театърът пренасочва част от интереса си извън класиката в търсене на нови форми, текстове и автори. „Вълнуващо“ време, което в България се опитваме за забравим. Нима не звучи съвсем познато история за първия милион, натрупан от търговия с родни макарони, но с американското знаме на опаковката…