Електроцентралата „Аеросмит“

Невероятно е как един 66-годишен „дядо“ има толкова много енергия, глас и талант. И как една група от рок динозаври може да изглежда свежа 44 години след началото.

С концерта на „Аеросмит“ май затворихме кръга от легенди, които преди т.нар. промени от 1989 г. не сме си и помисляли, че можем да зърнем на живо у нас. Е, все още чакаме U2, но когато дойдат, Боно ще е първият, който би съжалил, че е изпуснал една всеотдайна, вярна и благодарна публика.

Точно такива бяха десетките хиляди фенове на стадион „Локомотив“ през всичките 120 минути, които Стивън Тайлър и компания дадоха, без да се щадят.

Репертоарът бе от 20-ина песни

подредени като за първи концерт. Всяко второ изпълнение беше супер хит – Love in an Elevator, Toys in the Attic, Jaded, Cryin, Livin’ on the Edge, I Don’t Want to Miss a Thing, Dream On, Sweet Emotion…

Чухме и три кавъра – на Fleetwood Mac (Stop Messin’ Around), на Rufus Thomas (Walkin’ the Dog) и Come Together на The Beatles.

[youtube http://www.youtube.com/watch?v=IwdiUcEfZ2E&w=560&h=315]

За съжаление, това беше поредният концерт с изключително

неадекватна локация и комуникация

Оказва се, че е сравнително лесно да пристигнеш и е почти невъзможно да си тръгнеш… Стадион „Локомотив“ и отвътре, и отвън, е като порутена крепост – опасни огради, оголени канавки и мръсотия.

Пътната мрежа, доколко я има, е абсолютно неспособна да побере трафика, образуван след края на събитието. Градският транспорт, който направи жест към организаторите и осигури трамваи и автобуси след полунощ в посока центъра, беше блокиран от хилядите автомобили.