„Любов“ ли бе – да я опишем? …

Още една нова българска постановка започва (без)славния си път в залите на родните театри. Авторът е Елин Рахнев, чиято театрална история датира от 1999 г. със смело забъркана и порядъчно ошумяна от медиите порция „Боб“, след това дойдоха „Фенове“-те (2003), а през 2011 г. творецът си направи нов „Тест“ и дори взе за това „Аскеер“.

Сега, три години по-късно Рахнев отново забърква нещо, този път – забавно-абсурдна каша от чувства и отношения между две двойки, живеещи на ръба на собствената си неповторима истеричност. Цялото това нещо е наречено „Любов“ и е поставено на създадената по идея на Рахнев сцена на ІV-ия етаж в сградата на Народния театър „Иван Вазов“.

„Това е пиеса за несбъдната любов, обяснява бащата за родените от него думи. Любовта винаги първо е изпитание, а после – всичко останало, затова неизбежно се просълзявам, когато видя старец и старица, вплели длани една в друга“.

„Прочетох стотици книги за любовта, изгледах хиляди филми, но нищичко не разбрах за нея, и не само аз, казва още Рахнев. Затова ако някой ми каже, че разбира от любов, не му вярвам, дори донякъде го съжалявам“. Според него най-много любов има в музиката, защото е несподелена и затова музиката е най-великото изкуство.

Едно от достойнствата на този спектакъл е, че е кратък – около час, и че е смешен, и то не по най-просташкия и банален начин.

„Любов“ започва с музикална импровизация върху … метална врата, а ритъмът от нея отеква по време на целия спектакъл, посветен на странните на пръв поглед отношения между двете двойки (в ролите Радена Вълканова и Христо Петков, Ева Данаилова и Никола Стоянов). Между тях прехвърчат комични, но твърде остри реплики, следствие на дълго прикривани истини, донесли им пълно объркване, съмнения и недоверие.

Героите все пак осъзнават своята безпомощност, признавайки, че не знаят как да се държат, когато са обичани. Затова някои от тях се боят от задаването на въпроси, чиито отговори не искат да чуят, други неусетно се превръщат от любовници в любовни версии, а трети се чувстват тъжни като … цветна супа.

За цялостното внушение помага и черно-бялата чаршафосана, легеносана и тиганосана сценография, както и кежуал визията на костюмите, измислени от Соня Деспотова. Музикалното оформление е на Петя Диманова.

Около постановката обаче има една много искрена и чиста ситуация, която леко ще омърся, поставяйки я под написаното по-горе. Но в името на любовта май си струва …

Вдъхновена от работата си по спектакъла, режисьорката Лиза Шопова създава своя „Рецепта за любов“, която посвещава на съпруга си – отишлия си наскоро художник Кольо Карамфилов:

Продукти:
Всичко зелено, което намериш в хладилника
Заешки сърца: 2 бр.
Заготовка: Три дни очакване

Начин на приготвяне:
Нарязваш всичко зелено – на едро, на ситно, както дойде. Тенджера, вода – и на котлона. Стоиш прав до печката, докато заври, после, докато се свари и зеленото се изгуби. Малко преди да отстраниш врящата смес, пускаш вътре заешките сърца, само да кипнат, броиш до седем и изключваш котлона.

Тънката част:
Може и да седнеш, но не отделяй очи от вратата, докато супата не се охлади достатъчно, че да може да я прибереш в хладилника. Направиш ли това, вече може да си легнеш. Любовта се прибира, ти се правиш на заспал, а после заспиваш, докато той сърба супата, подпрян на вратата на хладилника.

От личен опит:
Мълчи, говори, приеми, крещи, не дудни, приеми, прегърни, удари, приеми, давай, споделяй, вземай, приеми, не съди, спи, бълнувай, дави се, плувай, мри, живей, липсвай, бъди там, приеми, не се страхувай, не се срамувай, повърни, приеми, пак повърни и пак приеми…

„Нямам рецепта за любов, споделя Шопова. Имах любов, него вече го няма. Обичам те, сега мога спокойно го да кажа, защото теб вече те няма, а аз имам заешко сърце“.

Плакатът на „Любов“ е с графика на Кольо Карамфилов, приятел на Елин Рахнев.