Отборност по американски

Три филмови премиери тази седмица дават примери за живота и разпада на три коренно различни отбора, поставени в екстремни физически и психологични изпитания.

Как се работи в екип и кога екипното мислене има смисъл, колко важен е водачът и дали в крайна сметка не би трябвало да поставяме всичко под съмнение.

В „Саботаж“ (Sabotage) най-елитният отряд за борба с наркотрафиканти се натъква на тайна квартира на известен картел и решава да скрие от властите, че при нападението полицаите задигат милиони долари. Опазването на тайната е невъзможно – някой елиминира участниците в операцията един по един… Кой, как и защо? Има ли възмездие и отмъщение? …

Героят в този високобюджетен екшън е Арнолд Шварценегер, чието 66-годишно тяло демонстрира невероятни бойни умения, бързина и гъвкавост, но пък тактиката на героя му, очевидно остаряла и неработеща, не успява да запази кръга от хора и професионалисти около себе си. По-любопитното е, че сценарият, макар и разбираемо за жанра оскъден откъм сложни съставни изречения, е любопитен и държи в напрежение.

„Саботаж“ е филм, който показва за пореден път колко ненаситна може да бъде човешката природа и защо „идолите“ стават дребни мошеници. Оказва се, че семейството е онази най-важна клетка в обществото, заради която американецът е способен на всичко.

Режисьорът Дейвид Айър („Бързи и яростни“) е успял да създаде усещането за крайност в реакциите на всеки от героите, което зрителят емоционално слива с жестоките картини, показващи убийството на всеки от тях…

Не толкова брутален визуално, а по-скоро емоционално тежка е историята в „Голямото скачане“ (A Long Way Down). Четири заблудени души – компрометиран телевизионен водещ (Пиърс Броснан), цапната в устата тийнейджърка (Имоджин Путс), самотна майка (Тони Колет) и меломан с особени философски убеждения (Арън Пол), решават да сложат край на живота си в нощта на Нова година.

Когато отчаяните непознати се срещат случайно на мястото, от което са планирали да направят големия скок, те се договарят да отменят плановете си до Свети Валентин… През следващите шест седмици четиримата създават необичайно приятелство, стават медийна сензация и търсят заедно причини да продължат напред.

Какво може да накара човек да промени възгледите си на 360 градуса, лекува ли се самотата, има ли начин да изчистиш тъмните петна от биографията си и има ли благородни лъжи. Отговорите търсете в невидимата сила, която е способна да обедини и съхрани един сформиран от случайността и несретата квартет.

„Голямото скачане“ е най-доброто доказателство, че противоположностите се привличат. Затова не се отказвайте да търсите голямата любов, късмета или призванието си там, където ви изглежда най-невъзможно…

Най-сурова е реалността в „Последният оцелял“ (Lone Survivor). Филмът по едноименната книга на Маркъс Лутрел и Патрик Робинсън разказва истинската история на четирима военноморски тюлена на тайна мисия за неутрализирането на висш офицер в Ал Кайда, които попадат в капан на врага в афганистанските планини. Изправена пред невъзможно морално решение, малката група е изолирана от всякаква помощ и обградена от превъзхождащите ги талибански сили, готови за война…

Марк Уолбърг е начело на актьорския състав в ролята на Маркъс Лутрел. Останалите от елитния екип са Тейлър Кич в ролята на Майкъл Мърфи, Емил Хърш е Дани Диц и Бен Фостър – Матю Акселсън. Ерик Бана е техният командващ офицер в Афганистан.

Макар „Последният оцелял“ да си позволява творчески волности, необходими за създаването на игрален филм, той успява да запази основното изживяване, което тези мъже са изпитали по време на мисията си, пише критиката. Пак според нея това е реалистичен, безвременен и изолиран портрет на саможертвите, направени от група воини, и как един от тях оцелява, за да разкаже историята им.

Едно е сигурно – това е поредният пример за героизма на американския войник, за неговата безкористност и любов към родината, за умението му да държи на другарите си и да отстоява докрай личните и професионални принципи, колкото и това да е неуместно понякога.

Общо 11 тюлена и 8 войници загиват в онази планина. Този ден е белязан завинаги в американската история като най-голямата загуба на живота за флотските специални сили след Втората световна война – до 6 август 2011 г., когато военен хеликоптер е свален в Афганистан и загиват 30 американски военни и 8 афганистанци.