Хикикомори от България събира спомени и снежинки

Мая Бежанска е куклен(ск)а актриса с приятно ненатрапчиво излъчване, въпреки характерния си глас. През годините най-популярните й изяви са от телевизионния екран и като че ли този халтурен образ й е изиграл лоша услуга.

Тръгнах с твърде малка кошничка към първия й моноспектакъл „Колекционерката“ в театър „199“. Последното моно, което съм гледал там, беше невероятното „Дуенде“ на Татяна Лолова. Голямата актриса този път отново беше в залата, но сред публиката.

Изненадващо, Мая Бежанска успя да задържи зрителите час и половина, без големи прозявки и хъркащи протестиращи.

Представлението е интересно до голяма степен заради „магнитната“ сценография, създадена от Рин Ямамура. Живеещата в България японка също идва от света на куклите и куклената сценография, а преди години нашумя с книгата си „Азбука на любовта“.

Рин е измислила всеки един детайл от декора така, че да е мобилен и да бъде променян за секунди в реално време. Когато разказва за близките си, героинята „сглобява“ баща си върху стол, а за майката използва основата на масата. На сцената има също кутийки, рамка от картина/прозорец, картонени котки, залепен за стената скафандароподобен костюм и какво ли още не. Всички аксесоари са снабдени с магнити, за да могат да се пренареждат…

В това царство на магнити актрисата се вживява като страстен събирач на измислени неща. С чувство за хумор и самоирония тя разкрива целия си живот и усещания, които са на ръба между черното и бялото, лъжата и истината, миналото и настоящето. „Превърнала съм се в мозайка, а колекцията ми е част от мен, част от вечността“, казва тя.

Осъзнавайки, че не може да бъде една от многото в света около нея, заявява: „Предпочитам да се отдам на колекцията си, отколкото да живея двойствено“. Нейният свят е букет от спомени и изричани на глас мисли. Тук са въображаемите срещи със семейството, което от дете й слага етикета „Малка сладка боклукчийка“, мъжете, които по думите й „живеят с сънищата на жените, затова наяве ги няма никакви“, снежинките, които са „най-големи в Египет“, чаят от мандрагора „който ти помага да омагьосваш“, пчелите, котките и какво ли още не.

В Япония съществува терминът хикикомори, дефиниращ съвременния самотен човек. Неговият проблем е страх от риска и надценяването на потребността от сигурност. Той е настроен срещу това, че всичко се променя, възниква и загива. „Ето такава е нашата героиня“, коментира режисьорът на пиесата Катя Петрова.

Как светът да е нормален, щом е създаден от хора без детство като Адам и Ева, пита Мая Бежанска чрез образа на колекционерката. Според нея най-добрият начин да изживееш живота си, е да го проспиш, през останалото време питието би могло да определя битието, докато водиш битка със себе си, а покрай това – протестираш и срещу безумията в глобален мащаб.

В поставката Мая Бежанска демонстрира и гласовите си качества, импровизирайки на музиката на Христо Йоцов.

Спектакълът е посветен на талантливата Дафина Георгиева–Роня, момичето, което загина през ноември 2003 г. след като бе връхлетяно от лека кола, пресичайки пешеходна пътека.