Смешни актьори разказват тъжни неща

Колко велика е магията на парите, как първенците стават последни и защо уж малките хитреци надцакват големите мошеници. Забавно-поучителни отговори на тези въпроси има в най-новия спектакъл на Сатиричния театър – „Волпоне“ от Бен Джносън.

Злободневният и актуален и до днес текст е писан преди повече от четири века, а авторът е признат за баща на английската комедия. Драматург, поет, актьор и теоритик на драмата, Бен Джонсън е сред най-образованите хора на своето време. Избран е за магистър по изкуствата в два университета, без дори да е учил в тях, а след смъртта си е погребан с почести в къта на поетите в Уестминистърското абатство.

Още първата му комедия, поставена в шекспировия театър „Глобус“, става сензация в Лондон. Не по-малък е успехът и на втората му комедия – „Волпоне или лисицата“. Името на безумно богатия и бездетен Волпоне на италиански означава хитра лисица. Животински асоциации носят и другите герои – адвокатът Волторе (лешояд), лихварят Корбачо (гарван), търговецът Корвино (черна врана)…

„Волпоне” е обезкуражаващо доказателство до каква степен моралът на човечеството не подлежи на усъвършенстване, казва режисьорът Здравко Митков (сценична версия, постановка и музикална среда). Звучните сатирични плесници оставят червени петна по лицата ни в днешния свят, добавя той.

По думите му, когато тъжни неща се разказват от най-смешните актьори, има гаранция за много смях и безкрайна забава. Георги Мамалев изпълнява главната роля, партнират му Мартин Каров, Стефан Щерев-Чечо, Антон Радичев, Нона Йотова, Жанет Иванова, Михаил Сървански, Добрина Гецова и Кирил Ефремов.

„Изборът на Мамалев е въпрос на сантимент“, разкрива Здравко Митков. За Димитър Живков („Аскеер 2013“ за изгряваща звезда), който се превъплъщава в Моска, паразитът на Волпоне, режисьорът споделя: „Не го познавах преди това, но го харесах след като го гледах в две постановки“. Ролята на Моска е трамплин за личното развитие на този актьор, притежаващ голям потенциал и сериозни базисни качества, добавя Митков.

Той е доволен, че Димитър Живков работи с усещането за стартова професионална позиция, за разлика от предишния изпълнител на ролята – Андрей Баташов, играл с натрупан вече опит.

С помощта на комиците е много по-лесно да се огледаме и да се надсмеем над себе си – с крехката надежда, че някой ден може и да се променим, коментира още Здравко Митков. Не само с чувство за хумор, той се надява идните поколения да свалят от репертоара постановката като неактуална.

В наши дни изглежда повече от актуална картината, в която колоритни персонажи са се скупчили като лешояди край „умиращ” богаташ (Волпоне), който, подпомаган от слугата си (Моска), се развлича като търси все по-перфидни начини за лично обогатяване. Играейки си с алчността на своите „приятели”, той ги кара доброволно да му правят скъпи подаръци, да му завещават богатствата си, да му отстъпват жените си и т.н. В света на Волпоне и Моска цари безконтролна алчност и безнаказаност, а когато хитрецът и комбинатор Моска успява на края да измами всички, съвсем не настъпва справедливостта…

Героите на деня използват фрази като „Богат съм и гръбнаците се прегъват“ (Волпоне), „Милостта е стока за благотворителен приют, а тук не е приют“ (проститутката Канина), „Накарахме парите да текат – от глупците към хитреците“ (Моска) и т.н. Всичко това, по думите на Волпоне, е част от една „кауза компликате“, в която доминират сластолюбието, разврата, властолюбието, движени от „сбирщина пирати“ и „подкупвани съдии“.

Сценографията на пиесата, решена в черно и бяло, е на Невяна Кавалджиева и Лилия Бабунова.