„Нимфоманката“ на Ларс фон Триер – много шум в грешната посока

Забравете всичко, което сте прочели или чули за „Нимфоманката“ на Ларс фон Триер и се насладете на един естетски поднесен филм, в който 50-годишната Джо разказва историята на живота си – еротично пътешествие, започнало от … раждането й.

Самият режисьор преди време обяви, че в лентата има „много секс и много философия“. Разбира се, че думите му не са хвърлени просто ей така – за да предизвикват псевдоморалистични коментари или да дразнят порно маниаците.

„Нимфоманката“ (Nymphomaniac), показан премиерно у нас на „София филм фест“, освен от секс и житейска философия, прелива и от информация, полезна за общообразователната култура на аудиторията. Препускайки от тяло на тяло, научаваме интересни факти от биологията, физиката, химията, математиката, литературата, музиката. Съвсем интелигентно тази материя е преплетена във и със сцените, изобилстващи с плът, кръв и сперма.

Наричат Триер с шаблони като „велик новатор в киното“, „един от най-големите кинорежисьори в света“ и тем подобни. Той пък се обявява за „нацист“ и „персона нон грата“. Това като че ли е най-лесното обяснение за гениалността на режисьора, провокирана като отговор на един шаблонизиран и скучен свят. Ето защо, който е тръгнал с огромната кошница за банани и сливи, този път ще набере само кактуси, но с приказно красиви цветове. От екрана ни чака истинско зрелище за очите, но и гимнастика за мозъка, забъркани в купон от цялата гама с чувства, които може да изпитва човек.

В „Нимфоманката“, както и в предишните два филма на Триер – „Антихрист“ и „Меланхолия“, главната роля изпълнява Шарлот Генсбург, обявена за най-добра актриса в Кан. Партнира й друг любимец на датчанина – Стелан Скарсгард („Порейки вълните“, „Танцьорка в мрака”, „Догвил“), и още куп холивудски величия – Крисчън Слейтър, Уилем Дефо, Шая Лебьоф, Джейми Бел, Кони Нилсен, Ума Търман и мн. др. Стейси Мартин е в ролята на младата Джо.