Има хора, които без да се велики, стават и остават символи на своето време. Ето такъв човек е дядото, който от 100 години – в пек и мраз, продава най-вкусните пуканки в София – без кокосово масло, подобрители, ароматизатори и прочие консерванти.
От известно време обаче будчицата му, разположена на по-малко от 1 кв. м, е изтърбушена и грозна, сякаш там никога не е кипял истинския живот на пуканките, които се продават в бели, небрандирани хартиени пликове.
Никой от околните сергии не знае къде е дядото. Никой не се е запитал къде е, нито дали е жив и здрав, и има ли нужда от нещо… Жалко е, защото освен орлите, на Орлов мост не остана нищо друго, което да ни напомня с умиление за хубавото в миналото.
Не че миризмата на пуканки успяваше да надвие всички други миризми – на газове от хора, пътища и автомобили, на непукнала пролет и натрапчива бургер воня… Но със сигурност този квадратен метър, пълен с пуканки, успяваше да запълни още десет околни квадратни метра с приятния си аромат.
Според запознати с делата в общината липсата на дядото с пуканките е част от акция за разчистване на спирките от лавки, но не онези, дето сега ги пишат на латиница. Както се вижда, от пет временни обекта махат един и след това слагат три нови…
Е, нашият дядо май се е оказал поредната невинна жертва в тази държава, плод на случайни действия и решение, взето без мисъл и емоция. Уви…
Истината е, че до днес в София беше останал един единствен дядо с главно Д, който продаваше пуканки с главно П. Търси се …
Dahnyelle.com d i f f e r e n t c u l t u r e
