Eксцентрична комедия за живота на един неуспял емигрант

Какво може да ви сполети, ако обявите на обкръжението си, че заминавате и никога повече няма да се върнете. Един абсурден и много забавен отговор на този въпрос предлага премиерната постановка „Заминавам“ в Малък градски театър „Зад канала“.

Спектакълът започва с демонстративното размахване на билет и думи на главния герой Грамов: „Край, взимам си шапката и заминавам. Тук всички ние сме излишни. Всички ние, които искаме да живеем и работим нормално“. Убедени, че никога повече няма да го видят, всеки от близките му проявява своя характер до болезнена откровеност.

Пиесата е вдъхновена и написана по повод реалното заминаване на автора Алексей Слаповски от неговия роден град Саратов за Москва.

„Това не е екзистенциална драма, нито натуралистична пиеса“, казва режисьорът Петър Денчев. Самият автор я определя като ексцентрична комедия, а ние сме се опитали да смесим няколко различни жанра – реализъм, гротеска и абсурд, което е изключително трудно, добавя Денчев.

По думите му текстът, писан преди 12 години в Русия, носи проблемите и на посттоталитарното общество в България – всички фиксации и изкривявания на личността, проблеми на междуличностното общуване, изкривяването на реалността през личните отношения, невъзможността да се консумира свободата.

„Заминавам“ е опит за разчупване на статуквото, за излизане от рамките на взаимоотношенията, които явно са непреодолими в живота на един човек, продължава разсъжденията си режисьорът.
За него най-важното е, че спектакълът се докосва до един основен за всяко посттоталитарно общество въпрос – на кого принадлежим и до колко разполагаме със себе си.

Това, със сигурност, не важи за Грамов (Петър Калчев), който не може да проумее и да преживее странните реакции на приятелите си Гримов (Никола Мутафов), Гръмов (Владимир Димитров) и Громов (Иван Петрушинов), както и на жените в своя живот – любовницата (Ирини Жамбонас), бившата съпруга (Василена Атанасова), майка му (Илка Зафирова) и колежката (Весела Бабинова).

Гримов, както винаги, е загрижен повече за себе си и, както винаги, иска услуга. Журналистът Гръмов се бори за истината, а Громов е доносник, готов на всичко за политическа кариера. Любовницата приема новината хладнокръвно и дори му събира багажа, а бившата е готова да го приеме отново. Майка му чертае мрачно бъдеще за сина си без нейната опека, а колежката от осем години мечтае за романтична случайна среща, на която да му признае чувствата си, макар че е … омъжена.

В крайна сметка, съдбата на Грамов решава лудия сержант (Владимир Зомбори), който играе шах със себе си и „самоубива“ най-непокорните арестанти. Не е сигурно дали това ще се случи с Грамов, защото спектакълът има два финала.

„Тази пиеса на първо четене изглежда елементарна, с проста сюжетна схема“, смята Петър Денчев. Докато репетирахме, ние открихме, че авторът употребява схемата на класическата комедия на нравите и характерите, където един персонаж е воден от своята страст и копнеж по нещо, а сблъсъците му с всички останали не предизвикват никаква екзистенциална драма, добавя той. Най-накрая главният герой бива наказан за тази си страст, обобщава режисьорът.

Така според него в един момент се оказало, че „Заминавам“ е доста умна пиеса и ако съществува категория на хумора и смеха, тук няма просташко, което да излезе извън добрия вкус.

Пиесите на Алексей Слаповски се играят в над 50 страни. В София се поставя за първи път на професионална сцена, въпреки че в страната авторът е игран многократно, но с други негови произведения. Според критиката две от тях –
„Заминавам“ и „Пиеса номер 27“, са най-издържани във формата на абсурда и парадоксалния театър.

>>> Материалът е публикуван в „Дневник“ <<<