Home / театър / Ембриони с фотоапарати опознават живота
Недоволни от положението си, ембрионите решават да избягат от Русия в Америка ...

Ембриони с фотоапарати опознават живота

1

Ембриони разговарят помежду си от утробите на майките си и търсят смисъла на живота в новия спектакъл „Фотоапарати“ на сцената на театър „Възраждане“. 

Актьорите Мариана Жикич и Георги Златарев играят със скафандри и прозрачни топки на главите. Така сценографски е решена визията на ембрионите Говоркова и Топорков. Вторият е в корема на 22-годишна майка, която е на крачка от аборта.

Недоволни от положението си, ембрионите решават да избягат от Русия в „страната на неограничените възможности“ и да се спасят. И успяват, като на кино. Започват работа като фоторепортери в престижното списание „Нюйоркър“, където обаче срещат несправедливостта.

Оказва се, че дори в Америка назначават и толерират не кадърните и талантливите, а посредствените послушковци, които не са заплаха за никого. Безценното предимство на Топорков и Говоркова пред останалите им колеги е, че са невидими зад фотоапаратите си и без проблем правят папаршки снимки на Мерилин Менсън и Мадона.

По пътя си към Щатите и обратно ембрионите се срещат с досадна и любопитна муха, красива пеперуда, която умирайки пред тях, им показва как умее да се наслаждава на най-красивите мигове от краткия си живот.

2

В представлението основната тема е за раждането и смъртта, те са еднакво силни, енигматични и невероятни, всичко останало е на втори план, каза пред „Дневник“ режисьорът Стилиян Петров.

Той сподели, че без никакво колебание е направил подбора на актьорите. „Ние имахме един петмесечен сериозен, любовен, краен, силен, безпощаден, паметен, невероятен процес, който още много дълго време ще ни държи“, добави Петров.

Последните седмици преди премиерата той и трупата са работили между 16 и 18 часа на ден. „Усещането, че сме отбор и че сме посветени на това, което правим, е нещо, което невинаги се случва в театъра“, смята ученикът на Иван Добчев и Маргарита Младенова.

Най-ценното в пиесата е, че всеки ще открие своята история и акцент, защото това не е назидателен наративен театър, каза пред „Дневник“ Мая Праматарова, автор на превода.

По думите й постоянното прескачане от реалистично към условно е част от езика на спектакъла. Праматарова не крие, че истински я вълнува факта, че се говори за нещо по-важно от това какъв е животът ни тук и сега. „Ние като че ли потънахме в „Тук и сега“, казва тя, а във „Фотоапарати“ се говори за нас, хората, в някакъв континиум, и то не по претенциозен, философски и мъчителен начин, а като в детска щарада.

Интересна е историята на „Фотоапарати“ и връзката й с България. През 2007 г. Стилиян Петров поставя произведение от същия автор – Пьотр Гладилин. „Другият човек“ се представя в театър „199“, а Гладилин е толкова впечатлен от играта на Койна Русева и Малин Кръстев, че използва снимки от премиерата за корицата на своя книга, а скоро изпраща на българския режисьор ръкопис на „Фотоапарати“.

„Преведах текста още тогава, но сега, специално заради премиерата, със Стилиян отново изговорихме 70-те страници, допълва Мая Праматарова. Тя подчертава, че в случая буквалният превод не би свършил работа, защото в оригинала има много особен сленг.

„Много е важно да почувстваш докрай езика на автора, смята Праматарова. Преводът или е хубав, или е верен. Трудно е да бъде и верен, и хубав едновременно“. По думите й природата на преводача неминуемо се отразява върху тъканта на превода, а когато двете природи са близки, всичко е много по-спонтанно и естествено. При Гладилин аз намерих много допирни точки с мен самата, не крие задоволството си Мая Праматарова.

Според нея в театъра, който прави Стилян Петров, няма доминанта, затова колкото и да е добър текста на Гладилин, той е само част от целия проект, а резултатът е нещо приятно за гледане.

В актьорския екип са още Донка Аврамова, Лиляна Шомова, Филипа Балдева и дебютантите Йордан Ръсин и Мартин Смочевски. Сценографията е на Венелин Шурелов, а костюмите – на Елица Георгиева. Композитор е Петя Диманова. Хореографията е на Велислава Цветкова.

3 Снимки: театър „Възраждане“

About Даниел Димитров

Check Also

„Шаферки завинаги“ – триумф на приятелството и за изневерите, които ни правят щастливи

СОФИЯ,  08.03.2024 11:56  (БТА)  Тази пиеса е триумф на едно приятелство, и то многогодишно. Знаем, …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

error: Content is protected !!