В желанието си да бъде призната за човек, но и да задържи мъжа до себе си, една жена е способна да остави след себе си десет трупа. Това се случва на сцената на Народния театър „Иван Вазов“ в премиерния спектакъл „Свобода в Бремен. Госпожа Геше Готфрид“. Авторът Райнер Вернер Фасбиндер е наричан „ужасното дете“ на Германия, антикомунистът, който навсякъде се определя като ляв и антиконфромистът, който мечтае за Холивуд.
В пиесата, създадена по действителен случай, главната героиня Геше не може да се примири с патриархалните нрави. Затова решава да се освободи от тях по много прост начин – поднасяйки чаша кафе с „подходящата“ добавка.
Първият й съпруг получава заслуженото заради постоянните му претенции за тишина и уют, злобни подигравки и желанието му Геше да тича с кучешка каишка на шията и да изпълнява заповедите му „Вестник. Кафе. Шнапс. Прозорец. Тишина. Хляб с масло. Сол.“
Отровен си отива и вторият съпруг, който сваля кучешката каишка от шията й, но с времето става алчен и брутален в отношението си. Заради преобразяването му от „Обичам те“ до „Колко си противна“ и думите му „Ти не разсъждаваш като жена, Геше“ той се превръща в поредния труп.
„Жена, която има собствено мнение, просто не познава законите, които забраняват това“, категоричен е баща й. И той, и майката на Геше, не са подминати от фаталната чаша кафе.
В камарата от трупове се нареждат и двете деца от първия брак, един неподходящ кандидат-жених, приятелка и кой ли още не.. Това са все хора, според които Геше „живее с лъжа и без божията благословия“, не трябва да говори открито за чувствата си, не може да мери своя акъл с този на мъжете, а грехът е изписан на лицето й, защото е „обладана от дявола“.
На финала на този почти абсурден разказ Геше със самоирония обявява и собствената си смърт, която всъщност е избавление от живота, който не иска да живее.
В ролята на Геше Готфрид е Александра Василева, а нейни партньори на сцената са Цветан Алексиев, Николай Урумов, Виктория Колева, Владислав Павлов, Калин Яворов, Зафир Раджаб, Емил Марков, Албена Ставрева, Йордан Петков.
Режисьор е Григор Антонов, преводът е на Владко Мурдаров, а музиката – на Христо Намлиев. Петя Боюкова е автор на костюмите и интересната сценография – циркова арена, обградена с дървени сандъци, а изходът е към врата във формата на кръст, облян с червена светлина.