За Херкулес и лайната в главите на хората

Дори непобедимият Херкулес е безпомощен в ръцете на бюрокрация, насърчавана от самозабравили се политици. Това е простичкото и, уви, актуално послание на спектакъла „Херкулес и Авгиевите обори“, премиера на сцената на Народния театър.

Историята има свой майстор-разказвач – неповторимата Мая Новоселска. Тя е водещ в кабаре, което открива с думите: „Предстои да разберем „най-ла*няната история на света“.

Срещу солидно възнаграждение Херкулес (Иван Бърнев) е поканен в Елидия като новия национален герой, който трябва да се справи с най-големия проблем на държавата – изчистването на оборската тор.

Мисията е невъзможна, а въпросите са много – защо ла*ната са в главите на хората и защо от там дори Херкулес не може да ги изчисти, може ли оборския тор да се превърне в райска градина, защо бюрокрацията вирее най-добре в ла*ната и дали всъщност един толкова заспал народ абсолютно не заслужава ла*ната си…

Притча, в която Херкулес става част от системата, която винаги има нужда от клоуни. Същата тази система е способна да стигне до извода, че почистването на ла*ната ще доведе държавата до … банкрут.

Абсурдът на сюжета продължава с още по-голям абсурд – парламентът решава да увеличи производството на тор, Херкулес е обявен за персона нон грата и започва да се търси нов национален герой. Познато, нали? Представлението завършва със зашеметяващо силните думи „От торта се получава хубава плодородна земя. Добре дошли в 21 век!“.

„Драгият зрител не трябва да се притеснява от думата ла*но, защото тя е част от сленга на цялото представление“, казва Малин Кръстев, чиито герой е богатият селянин, наричан и президент, и цар. Ла*но влиза в абсурдни комбинации от типа на „ла*но с весла плува“, „ла*ночистачи“ и какво ли още не.

Стефания Колева (любимата на Херкулес) се надява хората да се събудят, след като гледат комедията на Фридрих Дюренмат, чиито български сценарий не е подминат от най-актуалната дума през този театрален сезон – „Оставка“. „Пиесата е комедия, но пък е форма за изразяване на отчаянието“, смята режисьорът Ивайло Христов.

„Херкулес“ е трагедията на една държава, която стои пред необходимостта да се „изчисти“, но не го прави“, пише авторът Дюренмат (1921-1990).

„А това, че всичко се извършва демократично, преминава през неимоверни подкомисии и комисии, е нещо, което прави работата още по-болезнена. Съвсем не бих определил пиесата като сатира. Смятам, че това е една от моите най-поетични трагикомедии“, продължава той.

В 2-часовия спектакъл участва и оркестър. В него са джаз пианистът Васил Пармаков, на китарите са Веселин Веселинов–Еко и Ангел Дюлгеров (който от скоро работи с Лили Иванова), Атанас Попов (барабани) и Венцислав Трифонов (кларинет).