„Пинокио“ за възрастни

Младежкият театър поставя за четвърти път „Пинокио“, а за втори път студент на Стефан Данаилов е в ролята на дървеното човече. Главната роля е поверена на Севар Иванов, 11 години след дебюта на Дарин Ангелов, на същата сцена.

Режисьорът Андрей Аврамов прави една свободна, но доста забавна интерпретация на вечната класика. Представлението изобилства от смешни асоциации и вметнати реплики, които биха се разбрали по-скоро от родителите, но не и от детската публика. Дългият пръст на властта, въображаемите предмети и духането в скута на запаления Пинокио са само част от приумиците в театралното шоу. Отделно от това, се чуват фрази от типа на „Губиш ми времето в мисли“ (от песента „Шоколад“ на група „Остава“) и „Оставка на магарето“.

В този смисъл, „Даваш, взимаш и изчезваш“ – ранната житейска философия на Пинокио и неговите приятели, перфектно се връзва с посланието на настоящата версия на приказката. Действието се развива много интензивно, в рамките на малко повече от час, но и в унисон с прекрасната музика на Борис Карадимчев по преработените от Рада Москова стихове. Всъщност, песните са единственият на 100 процента детски елемент в спектакъла.

Специално внимание заслужава играта на Севар Иванов – поредния млад български талант, който еднакво добре се справя с актьорството, танца, пластиката и пеенето. Негови достойни партньори са Александър Хаджиангелов, Ярослава Павлова, Павел Иванов, Зорница Маринкова и Юлиян Петров. Всички те са нови попълнения в трупата на Младежкия.

Сценографското решение на Добромир Петров – от няколко завеси и още толкова паравана, комбиниращи се по всевъзможни начини, със сигурност също помага за лекотата, с която зрителите възприемат видяното и чутото.

През сезон 1978-1979 г. Народният театър за младежта представя за пръв път драматизацията на Рафаело Лаваня на „Приключенията на Пинокио” от Карло Колоди. Спектакълът е игран над 250 пъти. В първия вариант главната роля се заема от актьора Никола Стефанов. Втората постановка (1993) блести Иван Бърнев, а в третата е през 2002 г. с участието на Дарин Ангелов.