Шериф с жартиери и високи токчета в „Бандитска опера“

„Просешка опера“ от Джон Гей е най-големият театрален хит на 18-ото столетие. След премиерата в Лондон на 29 ноември 1728 г. дамите носят текстовете на песните, отпечатани върху ветрилата си, а изпълнителката на Поли (една от главните героини) се превръща в любимка на британската столица. Продават се гравюри с нейни портрети в огромни количества, излизат книги с описания на живота й, всяка нейна дума и жест се запечатва на хартия.

Няколко века по-късно имаме удоволствието да видим и българската версия, наречена „Бандитска опера“ – на сцената на театър „Българска армия“.

Успехът на творбата според критиката се дължи на умело завоалираната, но ясно прозираща прилика между света на бандитите и този на политиците, която тя изважда на бял свят.

Гангстерски игри, държавна корупция, проституция и изгнила съдебна система в столица, която по това време започва да се пълни с хора от провинцията, а главорези, сводници и висши държавници играят в комбина. Познато, нали? Картинката става още по-родна и по-мила след появата на разбойниците Хари Подлогата и Джери Мъглата. Всичко това се случва на британския народ, чието внимание от сериозните проблеми се отвлича със зяпане на бляскавата коронация на кралицата.

Сюжетът на спектакъла се върти основно около бурния живот на атрактивния бандит с „бели ръкавици” Макхийт – Маки Ножа (Веселин Анчев) – истински исторически персонаж, признат за един от най-големите играчи на времето си. Въпреки таланта си на бандит, той има нещастието да да се ожени за Поли (Радина Кърджилова), дъщерята на боса, и от там тръгват всички беди. Публиката ще се наслади на още родни красиви актриси, които перфектно ни показват как се упражнява най-древната професия на света и не толкова перфектно се опитват и да пеят – Стефка Янорова, Радосвета Василева, Станислава Николова и Аделина Петрова. Техни пеещи и говорещи партньори на сцената са Георги Къркеланов, Александър Дойнов, Стойко Пеев, Тигран Торосян, Гергана Данданова и Антоанета Добрева (Нети).

Ако останете и след антракта на близо тричасовото представление, ще видите звездата на театъра Веселин Ранков (в ролята на шерифа Сам Браун) с жартиери и високи токчета, влюбен до уши в баш бандита Джонатан Пийчъм (Мирослав Косев), баща на Поли. Скандалните отношения между висшия държавен служител на полицията и мафиота са сред най-забавните моменти в „Бандитска опера“, предизвикващи бурни реакции от страна на публиката. Това, разбира се, се дължи и на текста на Джон Гей, преведен на български от проф. Искра Николова (1954-2012). Сред запомнящите се фрази са „Краката на жената са порта на храм и там е отворено за не един и двама богомолци“, „Крайната цел на всеки брак е раздялата“, „Умните жени са страхотни любовници и ужасни съпруги“, „Да обикнеш е нещастие, което може да се случи и на най-умната жена“, „Както бандитите имитират високопоставени, така и високопоставените имитират бандити“ и т.н.

Не за първи път на сцената на „Българска армия“ гледаме спектакъл, чието действие се „диктува“ от публиката. След „Ножица трепач“, и „Бандитска опера“ дава шанс на зрителите да моделират пиесата, макар и само на финала.

Сценичната версия и постановка е на Николай Ламбрев-Михайловски, сценографията и костюмите са на Марина Райчинова, музиката – на Добрин Векилов (Дони), хореографията – на Мила Искренова.