Вероника Харча – фалцет и бийтбокс

След концерта си на джаз фестивала в Банско (8-13 август) унгарската певица Вероника Харча приемаше поздравления от колеги и фенове, които най-често започваха с изречението: „Имате изумителен, уникален и неповторим глас“.

Изпълнителката поднесе 90-минутна програма, която с една дума може да се опише като нетрадиционна както по отношение на репертоара, така и чисто вокално, пеейки през цялото време на висок фалцет с най-разнообразни извивки и ефекти, примесени с техниките от бийтбокса.

На сцената Вероника беше в компанията на акустичното „Шмартон трио“ (Мартон Шютьо – китара, Золтан Ковач – контрабас, и Хунор Г. Сабо – барабани).

Едва 30-годишна, тя вече има зад гърба си четири самостоятелни албума и още два други със собствената й група и с „Шмартон трио“, както и участия в Германия, Япония, Австрия, Швейцария, Франция, Словакия.

Премиерата на новия й проект е през октомври в престижния Дворец на изкуствата в Будапеща заедно с китариста Балин Джиман. В момента тя специализира в Брюксел, но след това смята да се установи за две години в Берлин, което според нея е добро място за популяризиране на творчеството й. От 2006 г. Харча представя само авторска музика.

[youtube=http://www.youtube.com/watch?v=KTcRwzVgeFk&w=560&h=315]

Минути след като обра овациите на фестивала в Банско, тя отговори на няколко въпроса на „Дневник„:

Какви тренировки са необходими, за да издържиш цял концерт с този начин на пеене?

– Тренирам гласа си постоянно с различни техники на пеене и упражняване на нови звуци. Самата тренировка може да продължи безкрайно (б.а. – смее се). Работя основно върху ритъма заедно с перкусионист. Защото, ако загубиш ритъма в музика, всичко останало, което си научил, става безполезно.

Колко дълго може да продължи един твой концерт, като се има предвид чисто физическите усилия, които полагаш?

– Зависи, но обикновено е не повече от 90 минути. Най-трудно е, когато пея само с китарист, защото тогава няма никакви паузи и трябва да запълня всяка секунда с гласа си. Затова много важна е подредбата на репертоара в едно шоу.

Видяхме, че имаш отношение и към бийтбокса. Би ли участвала в бийтбокс състезания, каквито всъщност вече има и в България?

– Интересувам се от бийтбокс, но може би първо трябва да уточним какво аз разбирам под бийтбокс. Аз не имитирам ударни инструменти, както повечето бийтбоксъри. Иначе нямам амбицията да участвам в бийтбокс състезание.

Твоята музика звучи странно, много меко и приятно. Как определяш стила си в джаза?

– Той е смесица от много стилове. Самата аз слушам разнообразна музика – от електронна до класическа. Най-важното в джаза е не толкова хармонията и стандартите, колкото импровизацията и спонтанността. Аз се старая да бъда различна на всеки свой концерт, защото иначе се отегчавам, а това непременно се отразява и на отношението на публиката към мен. Затова се старая по-често да представям нови звуци с гласа. Искрено се надявам, че има още много звуци, които не съм чувала и тепърва ще се опитвам да възпроизведа.

Каква е твоята мечта в музиката?

– Със сигурност мечтата ми не е да пея в „Роял Албърт хол“ или нещо подобно. Убедена съм, че се намирам на път, който ще ме изведе някъде, за да продължавам напред и да се развивам. Искам да бъда още по-прецизна в нещата, които се опитвам за изразя в музиката. Искам да бъда по-честна и по-спонтанна.

Доколко те интересува реакцията на публиката и очакваш ли винаги да има реакция?

– Не! Защото знам, че понякога аудиторията просто няма навика да реагира, дори на нещо, което й е харесало. Самата аз съм интровертен тип, не обичам шума. Знам, че сред публиката има хора като мен, и затова ги разбирам. Но естествено реакцията на публиката помага много и когато я има, аз съм благодарна.

С какви чувства си тръгваш след концерта в Банско?

– В Банско харесах сцената, естествения декор на планината и свежия въздух. Това помага много. Отделно от това имаше многобройна публика, която ни прие много добре. Като цяло публиката в Източна Европа е по-емоционална.

снимки: Dahnyelle