Ищар: презареждане

Гласът на Ищар е като цигулка – божествено реален и човешки нереален. Способен е да те разкъса във всеки един момент. Може да те разплаче и веднага след това да те докара до танц. Може да те обърка, да те замисли, да те вдъхнови, да те зареди… Да те направи малък, но щастлив. И голям, но нещастен, че си успял да задържиш, но не и да удължиш удоволствието от контакта с един истински артист. Два часа, и толкоз. До следващия път…

Всеки път, при всяко идване на Ищар у нас, съвсем преднамерено си внушавах, че мога да мина без този концерт – без още една доза вносен поп фолк. Но още с първата песен, още с появяването на тази блестяща жена, разбрах какво съм изпускал. Разбрах защо зала 1 на НДК се пука по шефовете за разлика от поредицата от концерти с рехава публика в последно време. Разбрах защо следващия път ще бъда първият, който ще си купи билет за Ищар…

Магията? Генеалогията. Естествено, че има значение – родена в Израел от майка египтянка, живее в Париж, пее на български „Облаче ле, бяло…“… И още: Ищар е кръстена на богиня – на плодородието, любовта, войната и секса. Орисана е по „правилния“ начин с „правилната“ комбинация от несъвместими екстри, които обаче живеят в пълна хармония – както струните в цигулката, които имат щастието да усетят най-божествения лък и да произведат най-божествения звук. Чух го на 13 април 2013 г. Без филтри.

Снимки: Dahnyelle