Шуми Mariza изрусена…

Няма нищо случайно в българския успех на който и да е поне малко известен у нас чужд изпълнител. Mariza не прави изключение. Нещо повече, тя е перфектният пример за това как се кове слава и как може да се надгражда.

Красивата португалка, родена в Мозамбик, дойде в София за пореден път. Репертоарът й винаги е един и същ. Или поне за мен, неговорещият матерния й език, всичко е като една песен, поднесена по един и същи начин в продължение на два часа.

Красив глас, който се раздава умерено. Красиво лице. Умела експлоатация на таланта. Точно време. Усилията се полагат и биват забелязани на точното място в шоуто – когато еднообразието започва да тежи. Резултатът – доведена до екстаз публика, която си тръгва доволна от чутото и още по-доволна от видяното.

Видяното – страхотен диалог с аудиторията, грациозно дефиле – като полет на бял лебед сред редиците в залата, български гост-музикант в знак на уважение към домакините. Финалното ръкостискане с всеки зрител от първите редове на челните сектори вече прелива емоциите в залата. Но „черешката“ на тортата е … още едно фадо (какво друго?), но без микрофон.

Не бива да се подминава и урокът по португалски, който Mariza пожела да изнесе на българите, карайки ги в продължение на 10-15 минути да изпеят „Colha a rosa branca/Ponha a rosa ao peito“. Според мен мъчително дълъг експеримент, но според хората около мен – забавен и приятелски.

Mariza е истински учебник как да изглежда артистът с главно А. И това ми убеждение е още по-силно на фона на естрадните преживявания, които си причиних по-рано през седмицата. В зала „България“ гледах ревю на дрешките на Нели Рангелова, а дует „Ритон“ огласи зала 1 на НДК, където после изрусената Mariza истински вилня и отшумя като приказка. Сравненията не са безумни, защото публиката и на трите концерта бе горе-долу еднаква – възрастна, с леки младежки акценти 🙂

„Ритон“ пя пред пълна зала, която леко се раздвижи едва към края на концерта. Mariza не успя да напълни и втори балкон, но затова пък напълни сърцата на хората още с появяването си, с естественото си поведение, перфектния звук и финес, който буквално струеше от нея през цялото време. Нещо, което не може да се каже за родните Катя и Здравко, които се потиха по веселинмариновски близо три часа под кошмарно озвучаване, тромав балет, бутафорни декори и статично 3D, свалено сякаш от скрийнсейвъра на компютър.

Изводите, разбира се, и този път са с отрицателен знак за бг естрадата и с едно голямо сърце за португалската естрада, наречена фадо.