Възможно ли е мечта и боза да са синоними. Да, ако говорим за български филм, опитал се да яхне едновременно вълната от страсти в драмата и екшъна, но и метлата на инерцията от прах след няколко успешни ленти през последните години.
„Още една мечта“ е просто още една боза – неферментирало или, в най-добрия случай, слабо ферментирало питие, приготвено чрез изваряване на каша от банализми, разредени с вода и подсладени със захаросани реплики и евтин кич.
По рецепта доброкачествената боза съответства на лош филм, а именно – еднородна колоидална суспензия без признаци на утаяване и избистряне.
При изнасяне от производството (по екраните) бозата (филмът) е неферментирала (неготов за употреба, с неосъзната ПР и рекламна кампания) и трябва да съдържа минимум 10% захар (изразни средства, присъщи на кича и чалгата). Вследствие бозата (филмът) може слабо да ферментира и да се газира (да предизвика само медиен шум). За да има пазар, намиращата се в търговската мрежа боза (филмова продукция) трябва да съдържа минимум 8,3% захар и да бъде с алкохолно съдържание максимум 0,5%.
И още: бозата (филмът) се изнася за продажба (пуска се по екранните), опакована в гюмове (билборд кампания 🙂 или в широкогърлени бутилки (друга реклама), затворени с пластмасови или картонени запушалки (добре подплатен ПР). При спазвания на всички технологични изисквания през зимния период трайността на бозата (един бг кино филм) е до 48 часа (4-5 седмици), а през летния — до 24 часа (няма живот).
„Още една мечта“ е нагледен пример за това как изглежда бозата в лъскава българска опаковка, неконвертируема, уж предназначена за износ, но непродаваема поради краткия й срок на годност и неразбираемия й балкански вкус.
Уви, в „Още една мечта“ театърът е повече от киното, сценарият е куц и беззъб, а емоцията не може да диша в бозата. И дано никога да не може…
[youtube http://www.youtube.com/watch?v=XtCH-6CLeL4&w=560&h=315]