Вибратор – банално, но върши работа

През 2010 г. написаната от Сара Рул „В съседната стая или пиеса за вибратора“ е предложена за „Пулицър“, а спектакълът на театър „Лицеум“ на Бродуей има три номинации за наградата „Тони“ – за текст, женска роля и костюми. Това, както се казва, е едно добро начало, но не е и когато говорим за бисер, попаднал в зурлата на глиган…

Не е необходимо да гледате пиеса за вибратора, за да се убедите, че въпросният уред лекува женска и някои форми на мъжка хистерия…

Безумието, наречено български театър, продължава да бълва чалга. Безумието като естествено продължение на всекидневния ни абсурдизъм обаче става тенденция, която е късно да бъде поправена…

„В съседната стая или пиеса за вибратора“

няма послание

което да не сме чували извън чалгаджийския свят, който ни живее. Няма открития сред актьорския състав. Няма изненади сред „звездите“. Няма дори бисери в текста, бъкан с простотии. Сред (не)заслужаващите внимание реплики са някакви от типа на „Здрава съм като кон. Отраснах във ферма“, последвани от пауза, която се очаква да бъде обладана от бурен смях в залата… Уви, бурята е в полупълна чаша с вода.

А страхотният актьор Валентин Танев си вкарва абсолютен

режисьорски гол

с избора на „Вибратор“-а, както вече галено наричат този спектакъл. Танев не е успял да измъкне нищо повече от баналните хрипове на любимата ми Бойка Велкова; нищо повече от правилната, но скучна дикция на Мариус Донкин… Да не говорим за Фахрадин Фахрадинов, който си е едно петле…

Всъщност, има един актьор, който бавно, но качествено се е измъкнал от образа на дървен Пинокио, нелепо пригласящ на татко Вучков в „Минута е много“ и вече е далеч от орисията на сцената да бъде нелепо протеже на и до Бойка Велкова… Дълго време отказвах да гледам Стефан Спасов, но направо

ахнах от това , което видях

в „Синята стая“ на театър „Възраждане“. Интересен, характерен, колаборативен, магнетичен, той е абсолютният пример, че с труд всичко се постига. Стефан толкова е задобрял, че ако навремето слабата му игра сваляше нивото на спектаклите, сега той е в състояние да спасява слаби постановки с присъствието си в тях. Браво, Стефчо!