Карибски пират(к)и

Някой беше казал, че на турски заря било хавай фишек. Без проблем, за заря може да се използва и карибски пиратки. Поредната скъпа, лъскава и пищна продукция, която ще лови дечурлигата, е на екран, и е точно такава – скъпа, лъскава и пищна като заря, но адски позната и досадна…

Със сигурност, това не е филм, който трябва да гледате, ако сте напрегнат, обладан от стреса на деня или не носите детето в себе си. Също така, не се препоръчва за дебютанти, които нямат отношение към останалите три „епизода”, към Джони Деп, към дивото и други маймуноподобни таланти. Защото „Карибски пирати: в непознати води” е един добър експеримент от гледна точка на сюжет, който става за сериал. И затова скоро може да има пета, шеста, седма и N-та част.

Отново, естествено, в центъра на света е Джак Спароу и колоритната му дружинка. Отново неочаквана среща – между Джак и Анджелика (Пенелопе Крус). Тя, жена от миналото му, го убеждава да тръгне с нея, с една единствена цел – Изворът на младостта. Следват съмнения, полулюбов, интриги, перипетии, срещи с врага и т.н. От всичко по много.

На всичко това е тропосана една зашеметяващо нелепа любовна мелодрама – между смелия мисионер и повече хубавец Филип (Сам Клафлин) и мистериозната русалка Сирена, чиято роля се изпълнява от безумно красивата и прясно наградена в Кан Астрид Берже-Фрисби. Неустоимостта й може би се дължи на френско-испанските й корени, по-малко на таланта и най-вече на излъчването – умение е актьор да съчетае красота и естественост. Сагата Филип-Сирена е като десерт на десерта и леко нагарча, но си струва през 10-15 минути да оплакваш окото, на фона на достатъчно кръв, трупове и мръсотия, та дори и сред божествена природа.

Истинска пиратка – като тези, дето ги гърмят по Нова година, е присъствието на бременната Петелопе Круз. Отчайващо реалистична и по своему колоритна, тя е може би най-сполучливият образ в този филм, като изключим вечния Деп, който очевидно е добър, но и очевидно се е „включил”  в проекта предимно по финансови причини. И далеч не гърми като пиратка, а по-скоро е близо до образа на добрия стар клоун, който обичаме защото е добър и стар. С две думи, в „Карибски пирати: в непознати води” няма нищо непознато, но затова пък има достатъчна доза цвят, настроение, слънце и море. Какво повече му трябва на човек . . .