„Love.net“ – enjoy it!

Най-после го намерих – истински, без миризма на кисело зеле и чесън, без мазни мустаци и космат език, без дивашки бой в селска кръчма или във вмирисан „градски“ бар, без псувни, на които може да се изсмее всеки сръбски маратонеец, без мухъл, без плесен, без мизерия и отрицания. Намерих го – него, българското кино – най-сетне чисто и просто, но не като къпано ченге, а като книга, която отваряш с плаха надежда, а после не искаш да свършва, защото всичко в нея е ХУБАВО  – виждаш светлината около теб, четеш между редовете за любовта и не искаш повече да къташ заспалия си патриотизъм за по-добри дни…

Имам поне ДЕВЕТ причини да смятам, че „Love.net“ е революция в българското кино, но не защото е гениална филмова  творба, а защото авторите й са превъзмогнали всичките си комплекси и тези на съседите си по държава, и са измъкнали от словото, играта и времето всичкия живителен сок, който на момента успява да действа като наркотик.

Когато надскочиш сивото, ти надскачаш дъгата. В „Love.net“ този опит за сродяване с цветовете е почти успешен, докаран е до състояние, което трудно може да се определи, но може да се усети още след първите 30 минути. След като си разбрал, че играта на актьорите и думите на героите някакси уж са като копирани от улицата, а всъщност болят повече от необходимото… Уж нищо не се случва, а всъщност си омотан в конците на собствената си мрежа – реална и виртуална, истинска и въображаема, твоя и на другите… Този двуличен модел на съществуване е ознаменуван от един огромен, повсеместен и драматично-нетактичен хепиенд, което НЕ е поредният „кусур“ на „Love.net“ , а знак за силата на доброто кино.

Enjoy it!