Ре-мисия Лондон

В медицината ремисия означава временно намаляване или изчезване на симптомите на дадено заболяване. В случая, това би могло да се отнесе за новия български филм „Мисия Лондон” по отношение на българското кино.

Еуфорията, предизвикана от агресивната ПР-кампания на това заглавие, и логично дошлото след това счупване на рекорда по посещаемост, може да се сравни единствено с най-силните години на чалгата. Тогава имаше много кабелни телевизии, много сцепени дънки, пирамиди, фараони, бели мерцедеси и прочие „продуктово позициониране”, довело до тотално реорганизиране на масовата култура. Днес, 10-15 години по-късно, кабеларките се поизтупаха и поизлъскаха и станаха телевизии с „национално” покритие, неизменна част от което е чалгата без покритие, нищо че вече е по-лъскава  и по-поп, и привидно даваща знаци, че върви към очовечаване, към някакви симптоми на културност. Културност, за която вече е нормално да включва в себе си чалга… „Мисия Лондон”, без да е чалга, макар и с чалга певица в ролята на храстче, носи в себе си цялата неопитност на прехода, в който един народ върви уж нагоре, а всъщност само поглед на Запад или дори на Север му носи истинското знание и доказва заблудата.

Дупедавският начин, по който е сглобен „този филм”, може да бъде сравнен единствено с пошлостта в извратения нов сезон на „Биг брадър“. За разлика от тв шоуто, където пошлостта идва от реално съществуващи простаци, „Мисия Лондон” е вдъхновен, написан, режисиран и изигран от творци на нашето време, объркали мисията си. Липсата на оригиналност идва още в първите секунди – усещането за гордост от още един нов български филм се размива от прост факт – изписаните на латиница и на английски начални и финални надписи. Защото подобно „отношение” към нещо национално не може да се случи в Сърбия, Франция, Русия или Турция.

Продукцията на Dimitar Mitovski (същият беше продуцент и на „Биг брадър”-а, в който участниците живяха в разбит самолет) има две единствени достойнства – блестящ търговски вид, благодарение на супер качествената работа на оператора Ненад Бороевич, и избора на някои от актьорите – Славчо Пеев и адекватно стоящия в актьорска среда Орлин Горанов. Блестящият вид на „Мисия Лондон” не оправдава гнусните псувни, които се сипят без почивка към всичко родно, че дори и към евреите!!! Не оправдава безсилния и с нито една реплика незапомнящ се диалог в тази „комедия”,  и безобразното, а вече и съвсем законно присъствие на продуктовото позициониране. Най-лошото обаче е, че една национална телевизия позиционира филм като търговски продукт в ефира си, което моментало поставя под съмнение неговите качества и потенциала му да се продаде, саморазправяйки се с публиката и вкарвайки я в киносалоните.