Ojos de Brujo: танци – не, манци – да

Има музика, която не можеш просто да слушаш. Там се налага да станеш и да раздвижиш грипясали кокали, без да се замисляш за  AН1N1, за седалките и седящите около теб и за това, че си в зала 1 на НДК… Да се организира концерт на Ojos de Brujo там е все едно да направиш ди джей сет в зала „България”. От друга страна, факт е, че в София няма зала, адекватна за подобни събития.

Със сигурност, голяма част от феновете ще запомнят 11.11.2009 с разочарованието, което изпитаха след като бяха поканени да танцуват в празната оркестрина пред сцената, а десетина минути по-късно, във вихъра на купона, бяха помолени да напуснат, защото има опасност от инцидент.

Не е лесно да разкараш няколокостотин човека от неукрепена оркестрина, не е лесно да им обясниш това, когато са в свръх емоция, а най-нелесното е от състояние на танц изведнъж да си седнеш на мястото и да започнеш просто да ръкопляскаш седейки.

Затова в такива случаи като те попитат „Как беше? Танци, манци?”, отговорът е един „Танци – не, манци –да!” Манците са неопределени движения, които човек се опитва да прави докато седи, слушайки любимата си музика. ..

А музиката на Ojos de Brujo е повече от интересна по няколко причини – почти 80 на сто от нея на живо звучи нестандартно и различно на фона на хилядите подобни актуални банди, музикантите са в перфектен диалог с публиката, брилянтен бонус към шоуто беше и една,  всъщност единствената, невероятна танцьорка…

И накрая, нормален жест към всеки домакин е да го поздравиш на родния му език. Сладурите от Ojos de Brujo, очевидно доволни от супер готината публика в залата, многократно повтаряха „Благодаря”. Накрая бяха толкова благодарни, че изръсиха супер свежото „Мучос благодаряс”. /Даниел Димитров

Снимки: Авторът