Гласище от циганска страст

Не разбирам и не се вълнувам от такава музика, но на концерта снощи изпитах стихия от чувства, които обляха тялото ми като кофа с вода – първо ледено студена, а след това вряла. После пороят продължи под формата на топъл дъжд – плиснал в миг, но не отшумял…

Струва си човек да чуе и види Есма Реджепова само заради силата й да бъде като заряд – следствие от благороден, истински и шарен живот.  Ако към това добавим талант – и то огромен, залогът става безценен.

В лицето на тази жена има доброта, а 66-годишният й глас е направо цяло гласище – без дъно и без утайка. Песните й ме караха да настръхвам, да умирам от смях, да се замислям, да се връщам назад във времето и пространството на безтегловност, да си задавам въпроси и да намирам прости, но гениални отговори, да обичам…

За първи път проумях какво е да носиш във вените си истинска циганска кръв, и то с пулс от съседна Македония. Разбрах какво е да преживяваш циганските песни изпълнявайки ги, какво е да се гордееш с корените си, но и да уважаваш своя домакин-съсед, да го заразяваш със страст и сила по време на грипна епидемия… Да поемеш добрата вълна, да я овладееш и да я превърнеш в ураган, дори и в полупразна зала, която приемаш като храм, в който молитвата е песента – това е Есма Реджепова.

Снимки: Даниел Димитров