Alice Russell в страната на чалгата – повече от перфектна

Alice Russell направи най-добрият концерт в София от началото на годината. Блестяща, въпреки идиотското озвучаване, което за съжаление вече не впечатлява никого у нас, тя показа как един артист може да бъде перфектен в зала с малки възможнисти – въпреки саунда, достоен за чалга клуб и въпреки организацията, достойна пак за там и оставила десетки желаещи навън.

Първото изречение в тези редове не е изненада за почитателите на Alice, затова аргументите ми са за онези, които чуват името й за първи път и само могат да съжаляват, че не бяха част от партито в събота вечер. И така, първо и основно предимство – Alice Russel има глас, който звучи убийствено добре на живо. Само този глас би могъл да ме кара да го слушам още и още. Ето защо 90-те минути ми се сториха като 9 – казват, че всичко хубаво изглежда кратко и не ти се иска да свършва…

До Alice видяхме двама страхотни беквокалисти, които с чара си, особено на единия от тях , ми напомниха за дуото сладурани, поддържащи Мейси Грей. Шоуто ме върна и към други музикални събития, случили се в София, но едно е сигурно – всички те са едно стъпало под свежарката Alice. Не правя паралел само с Мадона, защото в случая е нелогично да се сравнява музика с медия.

Alice беше перфектна не само на само на сцената, но и на дансинга. Това видяха всички, които останаха в залата след нейното шоу, когато на сцената се качиха сладурите от Nightmares on Wax Soundsystem. Четиримата бяха страхотен десерт след блестящата Alice, която заедно с  феновете си куфя до края на купона, спретнат от  четиримата нощни кошмарници.

P.S. Уважаеми чичковци от охраната, така и не разбрах защо ми взехте поканата за концерта – единственият материален спомен от това прекрасното изживяване. Добре е, че сърцето ми е голямо и в него все още може да има място документ Alice Russel в папка „Незабравимо”…  /Даниел Димитров