Home / книжици / По „Бавно”-то на Ми-ре-ла
Когато споделих пред приятели, че в момента чета нова книга на Мирела Иванова, един от тях каза: Сигурно е пълно със секс и извращения...

По „Бавно”-то на Ми-ре-ла

Обичам Мирела Иванова както обичам лилавата рокля на моята жена, приятелка и любима, както обичам виолетовото й палто в гардероба, нищо, че там висят поне още 10 в различни цветове…

400Красива, ярка, леко креслива и много любима – „Бавно” и сигурно. Миналото е дълго, а настоящето кратко…

Когато споделих пред приятели, че в момента чета нова книга на Мирела Иванова, един от тях каза: Сигурно е пълно със секс и извращения…

Ами, честно казано, и е така, и не е така… Силна, почти извратена метафора има, когато една от главните героини сънува как тлъстините й са от тесто, тя ги отлепя една по една и покрива с тях старец…, а кулминацията идва накрая, когато козунакът бухва и замирисва на препечено…

Това може да се роди само във въображението на жена, чието име е съставено от ноти и е обречено да бъде най-немузикалната песен, вдъхновена от сиво – ми-ре-ла…

И все пак, сексът идва! Естествено, в разказ, наречен „Broken-heart-syndrom”. Заради прекомерната употреба на две думи, той би трябвало да се казва „Отвън-отвътре”. Там героинята помни мястото „което след четири години щеше да се срасне с нея и да я боли отвън и озарява отвътре”.

Ми-ре-ла дотолкова се завърта в отвън-отвътре тласъци, че в един момент се сгромолясва изтощена в нещо като сладка грешка: „Отвън бе незабравимо и сърдечно, но отвън винаги изглежда другояче.”

Гениалността й в майсторлъка да прави изкуство от битовизми ще докажа само с един интересен, смешен, леко абсурден, перверзен и лъхащ на неопределен соц цитат: „Така я притискаше до втвърденото си тяло, че синтетичните му пуловери разхвърляха искри наоколо…” (Не)нормалната човешка психика, позабравила точно този тип усещане на жена за света, може да изпадне в красив потрес и от ковачницата за думи на Мирела – същинска градобитница, пълен головодник и синусоида на каръка са част от „Бавно”-то й усещане.

На фона на всичко това се оказа, че има един разказ, с който аз дори мога да се идентифицирам, мислейки си за разни неща. Текстът „Всички сме някакви герои” влезе най-дълбоко в мен, той е най-мен. Ето откъс: „Не е за вярване, че сме живели толкова бедно, красиво и просто, толкова топло и задружно в неизмазаната си къщичка на „Тодорини кукли”. Обаче ни беше ведро и пъстро като пердетата от басма в нашата кухня.”

Мотивите с басма очевидно са сред любимите на Мирела, защото в друг епизод тя обяснява, че героинята й не е като изпрана басма…

Хубавото на „Бавно” е, че с всяка страница разказите започват да ти се струват все по-кратки, все по-истински, без излишно коване на думи. И в един момент се усещаш потънал и погълнат от тях, от тяхната реалност… За мен тези разкази са като отрязани стръкове цветя – красиви в цвета и зловещи в стеблото…

Поезията, която в тази книга е обърнатата страна на прозата – в буквален и преносен смисъл, не се нуждае от коментар. Жената е показана чисто и просто:

Едни обувки
от една витрина викат
една жена.

В „Балада за една делова жена, преживяла прехода” жената има тяло като „препечен ръжен хляб”, а това е самата Мирела, скрита под собствените си думи – вкусна и полезна, безпощадна към мъжа, наричайки го „огромна кукла, направена от подпалки”. Но това е нищо на фона на смешно-тъжните й констатации, вдъхновени от някой плод-зеленчук. След всичко, с което сме засипани в тази квадратна книжка, сякаш за да ни умилостиви, Ми-ре-ла ни се изсмива в лицето, припявайки „Нищо лично”. Ето как:

Един мъж, изкусителен като ябълка
Един мъж, изящен като аспержа
Един мъж, бъбрив като грозде
Един мъж, напращял като диня
Един мъж, скучен като банан
Един мъж, общителен като зелка
Един мъж, лютив като репичка
Един мъж, зеленоок като киви
Един мъж, уязвим като праскова
Един мъж, страстен като домат
Един мъж, лукав като патладжан
Един мъж, зелен като краставица
Един мъж, затворен като кайсия
Един мъж, предизвикателен като тиквичка
Един мъж, раздразнителен като лук
Един мъж, безхитростен като чушка
Един мъж, съблазнителен като ягода

Нищо лично, просто си се мотая
по пазара в петия ден
на протеиновата диета. 

About Даниел Димитров

Check Also

Майк Дауни: Ако си неутрален в ситуации на потисничество, ти си част от проблема

Fire away! Стреляй! С тези думи Майк Дауни започва разговора с един непознат български журналист. …

3 comments

  1. Гергина

    Ако Мирелка е поетеса и писателка, аз съм трамвай. Поредното бездарие-кариеристка. Опитах се да я чета. Не става. Освен за прозявки преди сън.

  2. Нели Жекова

    По-колоритна и ексцентрична рецензия отдавна не съм чела, поздравления, ще си купя книгата!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

error: Content is protected !!