Патрисия Каас – 100% кабаре

По неофициални данни 90 на сто от зрителите на концерта на Патрисия Каас (12 юни, София) са напуснали зала 1 на НДК със сърдечни проблеми. Но не заради 30-минутното закъснение, с което се появи френската гостенка, а заради умопомрачителния спектакъл, който направи след това.

Всичко по време на тези 120 минути беше умопомрачително – от умопомрачително красивото и пластично тяло на тази 42-годишна мадам до още по-умопомрачителния й глас, звучащ на живо така, както го помним отпреди 20 години – чувствен, дълбок и истински.

Твърде рядко, за съжаление, гледаме концерти, в които всяка секунда е направена с мисъл и послание, които чрез песента те карат да усетиш и разбереш личността срещу теб, и то общуваща на език, който не разбираш. И не става въпрос за ултра скъпа и почти безвкусна постановка-комерс, тип Кайли Миноуг, а за шоу, граничещо с представление. Нещо бегло подобно видяхме при Питър Гейбриъл (18 юни 2004, стадион „Академик”)…

„Кабаре”, най-новият албум на Каас, звучи повече от актуално и по удивителен начин се съчетава със старите й хитове, които при това, както чухме, не са пипнати кой знае колко откъм аранжименти. Във всички парчета  звучи неизменната (?) цигулка, контрабас и разбира се романтично-носталгичния и по френски нежен акордеон. Този 100-процентов финес беше изпълнил на 100 процента сцената на зала 1 – от декора, естествено през музиката, до (за последен път в този текст ще използвам следващата дума) умопомрачителната и единствена на сцената танцьорка с тяло на змия и лице като венецианска маска, с почти травеститско излъчване – всичко това тотално се сливаше в едно цяло с певицата.

„Албумът „Кабаре” е посветен на жените, на които се възхищавам. Това са силните женски образи от 30-те години – красиви, талантливи, неповторими”, обясни на френски и на английски мадам Каас.

Аз лично се чувствах на 100% като на кабаре – уютно, музикално, романтично-меланхолично, леко перверзно…

След такъв концерт не може да нарани самолюбието ми нито факта, че Патрисия идва у нас 20 години след началото на кариерата си и в години на гастроли предимно в родината й и във Азия, нито нежеланието й да наруши железните закони на шоубизнеса и да пее отвъд планираните бисове, нито това, че не изпя любимата ми песен Quand Jimmy dit… Мога само да искам още…

Автор: Даниел Димитров

Снимки: авторът

(Материалът е публикуван в http://mmtv.bg/)