Ето че най-после дойде време да споделя невероятното си изживяване в Куба (20 февруари – 20 март 2008). Тъпо е да се пише и разказва за широката кубинска душа, за пурите, Фидел, ром и мохито. Тъпо е, защото те са част от един живот, който ще остане неразбран за хора, изтъпели от сивото си недоразбрано понятие за щастие.
Това, което със сигурност може да се кажа е, че в Куба, която прекосих надлъж и нашир преди една година, аз не видях нито един нещастник… Кубинците, както и всеки народ, си има свое разбиране за щастие, но то е това, което прави хората свободни и открити, отзивчиви и благодарни, истински…
Радост за окото! 🙂