Ди Ди обеща и се връща в София

Певицата, оставила страст в сърцето на всеки, дошъл на концерта й в зала 1 на НДК преди две години, идва отново в София.

Лично пред пишещия тези редове голямата изпълнителка обеща да се върне, защото българите и публиката в залата са я накарали да се почувства като у дома си: Никога няма да забравя това усещане за близост, добави Ди Ди Бриджуотър (deedeebridgewater.com).

Носителката на Грами представя на 18 март в зала 1 на НДК новия си проект „Red Earth – A Malian Journey“. (Гледай видео със субтитри на български за новия и проект).

В него тя смесва гласовете, музиката и традиционните инструменти на Мали с текстурата на американския джаз. По думите й този проект е

кулминацията на решението й да открие африканските си корени:

„За първи път идеята ми дойде, когато разучавах музиката на Хорас Силвър“. Резултатът е номинация за „Грами“.

В това афро пътешествие я придружат едни от най-добрите музиканти и певци от Мали – Кабине Куяте и Мамани Кейта, Муса Сисоко, Якуба Сисоко, Лансине Куяте и Шериф Сумано, както и Едсел Гомес, Айра Коулман и Минино Гарай. За първи път в България гостуват африкански музиканти от такава класа.

Целта на Ди Ди е не да направи джаз албум с малко афро цвят, а да създаде цялостен проект с едни от най-добрите африкански музиканти, които свирят на традиционни инструменти – с много от тях българската публика ще се запознае за първи път.

На сцената тя е обградена от балафон – предшественик на ксилофона; нгони и кора – струнни инстументи, от които произхождат днешните банджо и арфа дум-дум; джембе, токинг дръм и кахон – все перкусионни инструменти, характерни за полиритмията на черния континент.

В търсене на своите предци

Ди Ди Бриджуотър започва своето пътешествие от Бамако – столицата на Мали. През нея протича река Нигер, а името на града идва от думата „бамбара“, която означава – място с крокодили. В това място с богата история и с червена почва, тя намира своя отдавна напуснат дом и създава новия проект.

При първата си визита в страната тя и Жан-Мари Дюран, неин съпруг и мениджър, са придружени от Шеих Тидиан Сек, продуцирал албума „Sarala“ на джаз пианиста Ханк Джоунс. Шеих става техeн музикален водач и свързва Ди Ди с най-талантливите местни музиканти и певци. С помощта на Шеих идеята за бъдещия музикален проект започва да се оформя.

Ролята и влиянието на жените върху културния и обществен живот на Мали е силно осезаемо. Именно този силен женски дух Ди Ди си поставя за цел да пресъздаде в звученето на „Red Earth – A Malian Journey“. Една от песните, които тя включва, е „Bambo (No More)“. През 60-те години на миналия век тя се превръща в химн на жените в страната и спомага за официалната отмяна на принудителния брак от правителството.

Завладяна от идеите и атмосферата на „Bambo“, Ди Ди Бриджуотър съвсем съзнателно решава да привлече в албума някои от най-известните африкански певици – като

защитничката на правата на жените Уму Сангаре

(oumousangare.co.uk), Рамата Диаките (ramatadiakite.com), изгряващата звезда Мамани Кеита (mamani.keita.free.fr) и Фатумата „Мама“ Дембеле (fatoumatadembele.com), наречена „златният глас на Мали“.

Песни като „Bani“ (Bad Spirits), „Sakhodougou“ (The Griots) и „Massane Cisse“ (Red Earth) са възникнали през 12-и или 13-и век и са разказани в местната словесна и музикална традиция „грио“. Бриджуотър кани прочутия грио (аналог на андалуските трубадури)-разказвач Касе Мади Диабате, младия талант Кабине Куяте и грио-певците Басеку Коуяте, Тумани Диабате и Баба Сисоко, като последният се превръща в неин личен „грио-шаман“.

В процеса на работа и интерпретиране на грио-песните и не само на тях Ди Ди се старае да остане вярна на оригиналната история и само на моменти си позволява да внесе съвременни нюанси. Това се случва с „Massane Cisse“ (Red Earth) и с версията на „Demissenw“ (Children Go Сround).

Автентичните композиции „Mama Digna Sara Ye“ (Mama Don’t Ever Go Away) и „Djarabi“ (Oh My Love) също имат своята по-различна преработка в албума.

С призива

Разхлабете вратовръзките и се насладете на моята музика

отправен като молба и желание за запознанство с неизвестен приятел, започна концерта на Ди Ди Бриджуотър през 2006 г. „Чрез любовта си вие карате мен – малкото момиченце от Флинт, да се чувства като една голяма звезда“, каза тя.

В няколко от песните, освен към зрителите, тя се обясни в любов и на акордеониста си Марк Бертумио. Той, заедно с останалите четирима музиканти – Айра Колман (контрабас), Луи Винсберг (китара) и Мининьо Гарай (перкусии), е автор на всички аранжименти в предпоследния й албум „J’ai deux amours“, номиниран за Грами в категорията „Най-добър джаз вокал“.

2-часовият музикален диалог беше поднесен като моноспектакъл, в който Ди Ди разговаряше с публиката, а песните бяха знак за тези, които не разбират езика, че могат да преживеят музиката й заедно с нея.

„Чувствам се като дете“, призна певицата в една от паузите, а после добави, че е посетила храм-паметника „Александър Невски“ и Боянската църква, които според нея са „нещо невероятно“. Когато бях малка не пеех за любов, защото не я разбирах, но сега, след три брака, вече я разбирам, беше следващото откровение, „Няма нищо по-голямо от любовта, тя лекува всичко“.

Две знакови за френската музика личности – Саша Дистел и Клод Нугаро, бяха почетени с песни-посвещения. Жилбер Беко, Жак Брел и Едит Пиаф, с чиито песни започна и завърши концертът в София, са сред имената, дали на шансона световно измерение.

Закачка към българската публика беше „включването“ на Мининьо Гарай, който започна да тананика рефрен „Горе на Балкана…“ , после обясни, че това е от филма „Фани и Александър“, а заради съпругата си е половин българин, но така и не се разбра каква е „българската“ връзка.

Джазът пулсира във вените на Ди Ди още преди да проходи

Първите й вдъхновения идват от майка й, която свири и изпълняваща музиката на Елла Фицджералд и на баща й, тромпетист, партньор на Чарлз Лойд и Джордж Коулман.

Още 20-годишна Ди Ди прави феноменална кариера в Ню Йорк с ненадминатите Дизи Гилеспи, Сони Ролинс, Декстър Гордън, Макс Роуч. Малко по-късно идват и първите й големи награди за участието й в мюзикъли – Тони в САЩ за „The Wiz“ и номинацията й за наградата „Сър Лоурънс Оливие“ в Англия за „Lady Day“.

Българските почитатели на Ди Ди се умножават след дуета й с Рей Чарлз – „Precious Things“, от записания през 1989 г. и излязъл следващата година албум „Victim of Love“.

(Чуй и виж „Precious Things“ във филма „Планината Броукбек“)

Малко по-рано, още докато Майлс Дейвис е жив, тя прави с негова благословия вокална версия на „All Blues“, като с това не се изчерпва почитта й към легендите в джаза.

Следват песни, посветени на Хорас Силвър, Дюк Елингтън, Ела Фицджералд и Курт Вайл.

Любопитно

Вече седем години Ди Ди води своето радиопредаване „The Jazz Set“ – по NPR (National Public Radio), в което представя оригинални артисти чрез техни изяви на живо.

От 1999 г. е посланик на Организацията за храни и земеделие на ООН, помагайки в борбата с глада по света.

(Материалът е публикуван в netinfo.bg)

автор: Даниел Димитров