Един от най-влиятелните американски денс-театри „Пилоболус“, превърнал се в сензация на тазгодишната церемония по връчването на наградите „Оскар“, гостува на 7 декември в зала 1 на НДК. Събитието е под патронажа на Министерството на културата и посолството на САЩ. Билетите за събитието струват по 50, 70 и 100 лв.
Малка част от уникалната трупа участва на 29 май т.г. в програма по повод официалното откриване на първия салон на „Лексус“ в България с танц, наречен „Симбиоза“. Чувственото изпълнение пресъздава споделената еволюция на две тела в симбиоза и показва пътя, пропътуван от „Лексус“ в търсене на перфектния баланс, технология и синергия.
(Вж. кадри от репетицията и майстороския клас на трупата в Софийската опера)
Стилът на техния танц е определян като постмодерен и новаторски, а хореографията им – като остроумно предизвикателство към физиката на тялото и хумора на духа. Танцьорите скачат, летят, вплитат се един в друг и разбиват всякакви правила – публиката трябва да очаква неочакваното, допълва нюйорксакта преса.
„Пилоболус“ възниква през 1971 г. в един от най-старите американски колежи – Дартмут, в класа по танцово изкуство.
Малко след основаването си
„Пилоболус“ става институция
която самостоятелно създава, хореографира, управлява и популяризира своето изкуство – минимум три постановки годишно. Участва три пъти в откриването на Олимпийски игри и печели много престижни награди за театрално изкуство – на берлинската критика, „Скотсман“ – за изпълнение на фестивала в Единбург, „Брандис“, „Еми“ – за изключително постижение в областта на културата.
През 2006 г. денс театърът е поканен за участие в церемонията по връчването на наградите „Оскар“ лично от Лаура Зискин, продуцент както на самата церемония, така и на кино шедьоври като „Хубава жена“, „Герой“, „Спайдърмен“.
От „Пилоболус“ приемат участието и на 25 февруари 2007 г., когато за 79-и път бяха връчени наградите на американската киноакадемия, танцьорите сплеха тела в неподозирани фигури пред очите на 35 млн. зрители. Гърмят възторжени коментари за тяхното изпълнение, самата водеща на церемонията решава да се включи в една от телесните им композиции.
[youtube=http://www.youtube.com/watch?v=PiX-DW8Qk4w]На „Оскар“-ите „Пилоболус“ успяват да пресъздадат само с пластиката на движението си и „в сянката“ на осветен параван фигури от най-награждаваните филми на церемонията – „От другата страна“ (пистолет), „Дяволът носи Прада“ (обувка на висок ток и триножник), „Змии в самолета“ (змии, които се увиват около самолет), „Мис Слънчице“ (стар хипи ван).
Рене Жаровски, главен хореограф на „Пилоболус“, споделя за подготовката: „Гледахме филмите и решихме да създадем най-типичните образи в тях. После пробвахме няколко филма и избрахме онези, които можехме да възпроизведем най-добре“.
Самите танцьори казват за себе си: „Може би най-логичното обяснение за нашата нестихваща популярност е, че
ние не сме скучни, не сме създадени от традицията на танца
В известен смисъл сме съвсем обикновени хора. Преди да се запишем в класа по танци, изобщо не сме се упражнявали. С проекта „Пилоболус“ искахме да създадем нещо, което изглежда готино“.
Критиката допълва: „Има две основни причини за успеха на „Пилоболус“ – младите танцьори черпят енергия от техните физически изпълнения, от чистия триумф на силата, грациозността и баланса – по същия начин, по който публиката аплодира цирковите акробати. Докато познавачите оценяват нюансите зад атлетичните постижения, по-дълбокото послание, което изпълненията им отправят.“
Постановките са колективно творение на цялата трупа. Музикалните предпочитания на авторите са със широк диапазон, с подчертано предпочитание към музиката на 20-и век, със свободно и творческо използване на елементи от световната етно музика – японска, африканска, индианска.
Третират се както вечните философски въпроси, така и остро актуални теми като зараждането и упадъка на любовта, търсене на идентичността на индивида, мрака и отчуждението на живота в мегаполисите, комичния абсурд на себедоказването в групата.
Най-известните хореографски творби на „Пилоболус“ са „Walkyndon“ (1971), „Day Two“ (1980), „Sweet Purgatory“ (1991), „Symbiosis“ (2001), „Prism“ (2006).
Освен основната си дейност, „Пилоболус“ от 1991 г., чрез едноименния институт, осъществява координацията и промоцията на „Метода Пилоболус“ – набор от различни дейности, чрез които се преподава и развива уникалният танцов стил. От 1997 г. насам специален отдел – „Пилоболус криейтив сървисиз“, реализира проекти за рекламни клипове, части за тв и филмови програми, участие в корпоративни събития и благотворителни изяви, накратко – дейности, насочени към нарасналото търсене на изящно движение от страна на бизнеса. Част от тази дейност е участието на „Оскар“-ите и първото посещение в България.
Цитати от пресата
„Ако в нашата страна имаше награда за най-популярната танцова трупа, тя щеше да се присъди на танцов театър „Пилоболус“. („Ню Йорк пост“)
„Още веднъж „Пилоболус“ демонстрираха, че са закон сами по себе си, една уникална театрална вселена.“ („Ню Йорс сън“)
“ …. една от най-популярните световни трупи за модерен балет …. прочути с остроумие и чувственост… “ (The New York Times)
„Сила. Гъвкавост. Лекота.Чувственост. Чудо.“ („Куриер джърнъл“)
В енциклопедиите пише, че рilobolus е слънцелюбива гъба, която расте по пасища и селски дворове. Развива се по стеблата на растенията във вид на мехур, запушен от малка черна тапа, пълна със спори. Когато пилоболусът узрее, спорангият се пука с невероятна сила и торбичките със спори се пръсват с втората по сила скорост в природата. Високата само 1 см гъбичка изхвърля своите спори на височина два метра.
(Материалът е публикуван в netinfo.bg, автор: Даниел Димитров )