Home / книжици / Илия Троянов: Не съм приемал исляма
Писателят, който от 35 години живее в Германия, опроверга най-разпространеното твърдение за себе си. В интервю за Нетинфо.БГ той разказва за опита си в онлайн-писането, българската преса и новите си творби...

Илия Троянов: Не съм приемал исляма

Не съм приемал исляма. Това писателят Илия Троянов, който от 35 години живее в Германия, каза пред журналисти по повод българската премиера на две негови книги.
Българските издания на "Събирачът на световете" и "Светът е голям и спасение дебне отвсякъде"
Българските издания на "Събирачът на световете" и "Светът е голям и спасение дебне отвсякъде"

Модерните медии разполагат с изключително разнообразие от информация, която не е контролирана, каза той.

Имаше подобно твърдение преди шест години, което все още се тиражира, въпреки че аз много често казвам каква е истината, посочи Троянов.

По думите му религиите са общо наследство на света, така че всичко, което е ценно и вдъхновяващо, е достъпно за него.

Писателят заяви, че изцяло е против институционализирането на религиите, затова за него те са интересни като „вътрешна проява на оформеност и достъпност за художествено проявяване“.

В тази връзка той отбеляза, че сегашния Западен свят е поел кръстоносен поход срещу исляма, което нямало никаква същина, освен да подхранва имперската политика на САЩ.

Задачата на един критично настроен човек е да прояви откритост и съпричастност към исляма, коментира Илия Троянов.

В 21-и век едно национално мислене е абсурд

тъй като се обвързва с всякакви глобални проблеми.

Това е и една от посоките на книгата му „Събирачът на светове“, посветен на сър Ричард Франсис Бъртън (1821-1890) – английски пътешественик, обиколил света, авантюрист, изследовател, офицер, дипломат и шпионин, антрополог и географ, еротоман, преводач, по дух еретик, провокатор, бунтар, с други думи – безценен герой на роман, пътепис или литературен портрет.

Основание за това съчинение е и моето убеждение, че отношението на Европа към Африка и Азия е същото като през ХІХ век.

Исках да напиша роман, в който да се изяви отношението и недоразумението между две култури, а Бъртън е име, което според мен може да понесе тази тема, каза Троянов.

Бъртън същевременно е радикален и ексцентричен, и поставя под въпрос самото време. Освен това трайно прекрачва отвъд културните граници, въобще

Бъртън беше съвършена фигура

обобщава Илия Троянов.

Пет години той се подготвя за тази книга, включително извървява пеш походът, който героят му е минал през Танзания. Прави и други пътувания по неговите стъпки. Занимава се интензивно с индийски и арабски езици и култури.

На въпрос защо описва в някои от книгите си България, след като твърде малко я познава, отговаря: „Много добре познавам епохата на комунизма.

Бях изгнаническо дете, затова диктатурата в България влияеше върху моето израстване“.

Троянов изтъкна и голямото разочарование след промените през 1989 г., защото в страната не се е стигнало до преосмисляне на миналото, а партийната номенклатура се е превърнала в олигархия.

Отговорните за престъпленията през диктатурата трябваше да бъдат подведени под отговорност, но това не се случи. Дори има приемственост между властовите отношения преди и след 1989 г. И това е до ден днешен, което е голямата трагедия на България, коментира Илия Троянов.

За мен като небългарски автор

е изумяващо, че българските ми колеги и публицисти не разглеждат тези теми.

Илия Троянов не вярва в понятието национална идентичност, защото тя зависи от личния опит и от ценностите на човека.

Аз не правя изключение, но допирните точки на моя идентитет са малко по-други.

Моята идентичност е тюрлю гювеч, лаконичен е той.

Обяснява, че пише на немски, защото българският му е „доста скапан“, а немският се оказал неговата литературна любов.

Троянов съобщи, че в момента е на стадий монтаж игралният филм по книгата му „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде“ на режисьора Стефан Командарев с продуцент Стефан Китанов, и се надява до края на годината да излезе на голям екран.

В някаква степен книгата, а и филмът, носят и биографичен елемент.

През 1976 г. в малък град на социалистическа България се ражда Алекс, който скоро напуска родното място. Светът е голям и широк и все някъде в него Алекс трябва да намери своето спасение.

Трийсет години по-късно, загубил родителите си в катастрофа, Алекс се среща с дядо си, който постепенно го връща към живота, и двамата предприемат ново пътуване.

В продукцията участват Васил Василев-Зуека, Христо Мутафчиев, Павел Попандов, Ани Пападопулу, Стефан Вълдобрев, Людмила Чешмеджиева, Карло Любек (германски актьор от хърватски произход).

Главната роля се изпълнява от сръбския актьор Мики Манойлович.

В интервю за Нетинфо.БГ Илия Троянов разказва за опита си в онлайн-писането, българската преса и новите си творби.

– Вие сте един от първите автори, писал книга онлайн. Дори обогатявате материалите си със снимки и музика. Имало ли е читатели, които толкова да влязат под кожата Ви, че да Ви се е искало да творите заедно с тях?

– Не, точно обратното. За съжаление моите очаквания спрямо интерактивността бяха доста разочароващи, тъй като много от читателите, които участваха, няма професионален подход и вкарваха някакви много лични, ексцентрични и до голяма степен неразбираеми елементи в разказа.

Така че интерактивността в творческия процес като идея е много красива, но поне засега е много трудно да се осъществи.

– Все още ли изчитате цялата българска преса. Как я намирате сега в сравнение с преди 10 години? Светло ли е бъдещето на печатните издания?

– Всеки път като се появи една нова техника има истерия, че друга техника ще умре.

Ако разгледаме развитието на техниката на ХХ век, ще видим, че появата на радиото не попречи на книгата, телевизията и киното не попречиха на радиото, интернет ни най-малко не пречи на книгата. Дори статистиката отчита, че има ръст в продажбите на книги.

Човешкото общество е организирано така, че да има полза от най-различни медиални форми, които не са в конфликт, а взаимно се подпомагат.

Изкуството определя кои от тези форми са най-подходящи за дадена тема. Интересното за мен е, че в интернет се намират читатели, които иначе не бих намерил чрез книгата.

– Има ли нещо общо между Вас и Кристо и между Вас и Вашия далечен роднина д-р Кръстев – един от най-ярките фигури в българската не само литературна критика?

– Не. Генетиката е много сложна наука. Дядо ми е бил директор на Софийската опера. Може би това по някакъв начин ми е повлияло.

– От 1989 до 1998 г. сте собственик на издателство, специализирано за произведения от и за Африка. Кой според Вас е следващия Уоле Шоинка или Чинуа Ачебе?

– Африка има много интересни автори, но те са трудни за превод. Защото има не само езикова, но и културна бариера.

– Новата Ви книга „Номад на четири континента“ е своеобразен диалог между Вас и британския пътешественик и ексцентрик Ричард Бъртън – личност, която очевидно Ви е впечатлила по особен начин. По дирите на коя друга личност Ви се иска да тръгнете?

– Това го направих веднъж с Бъртън и вече е приключен период. Не смятам, че в бъдеще ще ме интересува да следя един исторически герой и по неговия път да развивам своя разказ.

– Пътеписът Ви „По Ганг“ е сред 86-те книги за пътешествия, повлияли най-много върху възгледите на човечеството за населението и културата на дадена страна. Писаното слово ли е единственият начин за интелектуалеца да влияе върху хората или той трябва са включва в различни обществени кампании, в политиката, в бизнеса?

– Един сериозен автор винаги трябва да търси и други форми. Единственият проблем е времето, особено ако се пишат романи.

Често бих искал да участвам повече в обществения живот чрез статии и други средства.

Аз както почти всички мои колеги участвам в кампании. Въпросът е, че има много безсмислени кампании, които нищо друго не постигат, освен това да се прочуят имената на авторите.

Аз гледам дали кампанията е смислена. Ако е кампания срещу диктатор, то на диктатора не му пука дали 250 международно известни автори застават срещу него. Но ако е кампания с лесно осъществена цел с удоволствие и чувство на отговорност се включвам.

Колкото по-успешен става човек, толкова повече трябва да обмисля как да използва тежестта на собственото си име за ценностите, които отстоява.

Илия Троянов е роден в София на 23 април 1965 г. Семейството му емигрира през 1971 г. в Германия, където получава политическо убежище.

Израства в Кения, пише на немски език. През 1999 г. се установява за пет години в Индия.

Завършил е право и етнология. Живее в Германия и в Южна Африка.

В България за първи път след напускането й се връща през 1989 г.

Носител е на литературните отличия „Бертелсман“ (1997) и Адалберт фон Шамисо (2000), както и на Марбургската литературна награда (1996), носител е на наградата за белетристика на Лайпцигския панаир на книгата (2006) и на Берлинската награда за литература (2007).

Книгите му са превеждани във Великобритания, Испания, Норвегия, Полша, Франция.

Автор е на „Кучешки времена. Завръщане в чужда страна“ (1999) – сборник интервюта и репортажи за живота в България в годините на преход; „Край вътрешните брегове на Индия“ (2003); „За свещените извори на исляма“ (2003).

„Следващите ми два романа отиват в съвсем друга посока“, казва Троянов. „Номад на четири континента“ (2007) излиза в Германия през септември.

Другата му книга, в съавторство с индиец, се нарича „Вливане“ и по думите на Троянов се противопоставя на разпространеното на Запад явление идеология за борбата на културите.

(Материалът е публикуван в netinfo.bg)

автор: Даниел Димитров

About Даниел Димитров

Check Also

Майк Дауни: Ако си неутрален в ситуации на потисничество, ти си част от проблема

Fire away! Стреляй! С тези думи Майк Дауни започва разговора с един непознат български журналист. …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

error: Content is protected !!