Теодосий Спасов – отвъд джаза, отвъд рока, отвъд традицията

Теодосий Спасов за пореден път изуми почитателите си с разнообразието от звуци, които този път им предложи на джаз феста в Банско. По-твърдият звук на новия му проект с швейцарското трио „Фоникс“ не подразни никой. Напротив, изправената на крака публика аплодираше почти без прекъсване всяко от парчетата в концерта.

В интервю за Нетинфо.БГ известният български инструменталист разказва за новото си преживяване „отвъд джаза“, за публиката, за грешките на сцената и в живота, и за самия живот. . .

– Много ваши колеги Ви определят като техен учител. На джаз феста в Банско един от най-известните полски пианисти Влодек Павлик каза, че Ваш концерт е оставил дълбока следа в него. Кои са музикантите, от които Вие сте се учил?

– О, те са много. Но ако говорим за Полша – това е Збигнев Намисловски – един от основателите на полската джазова школа, а също Томаш Станко, Томаш Шукалски, фамилията Пронко от Гданск и Артур Дуткевич, с когото съм свирил в България.

Много се гордея с полската публика, която е една от най-музикалните в Европа и има традиция както в правенето, така и в слушането на музика.

Впечатляващо е да свириш пред полска публика и да виждаш как със захлас слуша всичко ново, което й се предлага, но и „влиза“ много бързо в темата.

– Според Вас има различен тип публика в различните държави?

– Да, някои публики са по-възпитани, а други – по-невъзпитани в музикално отношение.

Някои ръководители на държави възпитават публиката в пошло изкуство, а други – във възвишено, но и в грамотност за класифициране и ориентиране в стойността и категориите на музикалното изкуство.

– Означава ли, че нашата публика не Ви харесва или че сте огорчен от нея?

– Не, какъвто съм, такъв е и моят народ. Не е лесно да си български артист, но аз не се оплаквам. Цялата сила, която получавам, популярността и вдъхновението за работа идва от моя народ – от България.

– Работите с много чужди музиканти. До каква степен тяхното участие във Ваши проекти има значение за представянето им и за техния успех?

– В последните години имам желание да представям моите приятелства в международен мащаб. Това са проекти с музиканти извън България. Искам по някакъв начин хората, които следят развитието ми, да се докоснат до моите преживявания и духовно обогатяване, срещайки и други култури.

Това също е и начин за ограмотяване по отношение на толерантността. Когато човек интегрира и работи с хора от друга националност, култура и интереси, и създава с тях продукт, означава че приема различието, харесва и помага на идеята да се създава нещо качествено за националното обогатяване на културата.

– Не е ли доказателство за това и най-новият Ви проект, представен в Банско заедно с „Фоникс“?

– Да. Това е музика отвъд джаза, отвъд рока, отвъд традицията – смесица от много здраво усещане в областта на музиката с комбинации от акустичен звук и електроника.

Всеки от нас влага максимално от своята енергия в този квартет. Това е нещо, което аз оприличавам като power quartet from another planet (бел.ред. – експлозивен квартет от друга планета).

– Някога страхувал ли сте се от повторение в музиката, която правите?

– Има два типа слушатели в света. Едните обичат да слушат едно и също цял живот, и отиват на концерт, за да се докоснат до това, което им е познато.

Другите обичат да пътуват с откриватели – музиканти, които всеки път им предлагат нови открития.

Аз харесвам и двете линии.

Много е приятно, когато отидеш например в Ню Йорк след 10 години – на същата улица, на същия ъгъл, в същия ресторант, който не е мръднал от високото си ниво на обслужване и кухня.

Същото се отнася и когато отидеш да слушаш Би Би Кинг или Ерик Клептън. Те са от типа „Запазена марка“ – създали са някакъв продукт и цял живот хората искат да ги слушат така. Те много трудно могат да мръднат в друга посока.

Докато име като Майлс Дейвис е толкова многопосочен, че изненадваше публиката със всяко своя появяване. Създаваше масова психоза и хората следяха всяка негова стъпка. Той даде отражения на много направления в музиката.

– Предполагам, че не сте човек, който уважава етикетите по свой адрес, колкото и добри да са те. Преди време Милчо Левиев Ви нарече „първият кавал на планетата“. Получавал ли сте друго определение, което не е станало толкова популярно, но пък ви е харесало?

– Това са впечатления отстрани и са за удобство на другите. Аз се усещам по мой си начин – комфортно, и се радвам че имам възможност да се занимавам с това, което вълнува ума и душата ми.

Радвам се на близките си, които харесват моите посоки в музиката и изненадите, които създавам за себе си и за тях, и за всички, които се интересуват.

Между другото, веднъж ме нарекоха Мистър Коктейл, защото мога да смесвам всичко, и то става много леко. Ако бях в някой бар, сигурно щях да правя най-чудноватите коктейли.

– Има ли сред близките Ви голям Ваш критикар, но чиято градивна критика цените?

– Майка ми, баща ми, съпругата ми, нейните родители, синът ми. Много често те ме виждат и не могат да ме възприемат, но след време се оказва, че съм реагирал адекватно.

Понякога не мога да реагирам адекватно и именно техните наблюдения и съвети ми помагат да държа курса на добрия вятър на движение.

– Кое през годините ви е накарало да останете в България и да стоите твърдо на земята?

– Будният ми интерес към музиката и към личното духовно усъвършенстване, и обичта към хората.

– Докъде могат да стигнат възможностите на кавала?

– Никой ни може да каже. Кавалът е чудесна, божествена играчка. Тя може да се използва както кубчето на Рубик – има най-различни решения, за да стигнеш до крайния резултат.

Кавалът е занимание на музиканта, което носи постоянни изненади и провокации за нова и нова игра. Музиката е божествена игра, а кавалът е средството, с което влизам в тази игра.

Теодосий Спасов е роден на 4 март 1961 г. Завършил е Средното музикално училище „Филип Кутев“ в Котел и Академията за музикално и танцово изкуство в Пловдив.

Музикантът е изградил своя уникален стил на свирене на кавал, като е съчетал фолклор с джаз, поп и класическа музика.

Кавалът е дървена овчарска флейта с осем отвора за пръстите, един от най-древните европейски инструменти с благороден тон и технически възможности.

Теодосий е концертирал в Европа, Средния изток, Австралия, Северна и Южна Америка.

През 1994 г. прави турнета със софийския женски радиохор, носител е на наградата „Грами“ за албума „Мистерията на българските гласове“.

През 1995 г. списание „Нюзуик“ нарежда българина сред най-талантливите музиканти от Източна Европа. В рубриката „Най-доброто от Изтока“ е отбелязано: „Спасов създава нов музикален жанр“.

Три години свири в световно известното ирландско танцово-музикално шоу „Ривърданс“.

(Материалът е публикуван в netinfo.bg на 18.08.2007 )

автор: Даниел Димитров