Първият български режисьор в „Юнивърсъл студиос“

София – с. Долна Малина, 27 април /Даниел Димитров, БТА/

Двеста и петдесет хиляди отровни змии нападат градче в Дивия Запад, пресъздадено до най-малки подробности в софийското село Долна Малина. Дивият Бил, Пат Гарет, Хлапето Били и Джеси Джеймс защитават хората от нашествието на смъртоносните влечуги, съживени от древна индианска легенда. . . Това е част от историята на най-новия хорър уестърн на „Юнивърсъл“. За първи път голямата филмова компания кани за продукцията си режисьор от България.

Ненавършилият 30 години Тодор Чапкънов е работил за повече от 25 чуждестранни филма като асистент и постепенно стига до режисьор. Натрупва опит като втори режисьор за големи продукции – „Lake Placid 2“ (Тихото езеро 2) на „Сони пикчърс“ и „Return To The House On The Haunted Hill“ (Завръщане в къщата на призрачния хълм) за Джоел Силвър и „Уорнър брос“. Затова поканата да режисира „Copperhead“ идва логично.

Копърхед е вид отровна гърмяща змия в Източните и Централните щати на Америка, която по сценария на младия Рафаел Джордан веднъж на 200 години мигрира от едно място на друго. Само в няколко момента от филма се използват истински влечуги. Компютърно генерирани ефекти пресъздадат цялото пълчище от гадинки, които навлизат в града и започват да пълзят по къщите. Изградените в Долна Малина декори също са по проект на българин – Борислав Михайловски.

Чапкънов е доволен, че има щастието да работи с професионални актьори. Главната роля се изпълнява от Брад Джонсън. В живота той е истински каубой с ранчо, бил е в рекламите на „Марлборо“. Снимал е със Стивън Спилбърг и Тони Скот. Другата звезда е Били Драго, познат като убиеца с белия костюм от „Недосегаемите“.

Няколко са българските актьори в „Copperhead“, но те са с поддържащи роли. Това са Атанас Сребрев, Георги Златарев, Владимир Михайлов (бивш вокалист на група „Сафо“) и Виолета Марковска, позната като Яна от сериала „Хотел България“.

За Тодор Чапкънов работата в сферата на изкуствата е семейна традиция. Баща му е известният скулптор Георги Чапкънов. Любовта на Тодор към изкуството се развива в различна посока и негово изразно средство става филмовата лента. След като завършва НАТФИЗ прави видеоклипове, тв предаване, късометражни и документални филми. Когато започва работа в “ Б.У.Ф.О.“ през 2002 година, осъзнава, че голямата му любов са игралните филми и си поставя за цел да стане режисьор.

Дебютът му за „Юнивърсъл“ е резултат на дълга борба, още повече, че ще режисира в класически американски жанр, какъвто е уестърна. За целта Чапкънов дълго изучава жанра и след среща в Ню Йорк с президента на Сай Фай Чанъл – Том Витали, управителят на “ Б.У.Ф.О.“ Филип Рот и продуцентът Джеф Бийч, подписва договор за режисура.

* * *
– Как Ви избраха за снимките на филма?
Тодор Чапкънов: След двегодишно чудене кой филм да ми дадат, кога да стане това и след непрекъснато недаване на шанс, най-накрая се стигна до уестърна, който просто трябваше да бъде мой.

– Какви бяха тези пречки?
Т. Ч.: Аз все пак съм българин. Сложно е да се работи с американски продуценти за американска компания. Отнема време да ти повярват, че дори говориш езика колкото трябва, че можеш да се разбираш с актьорите, че знаеш как да заснемеш нещата. Това бяха първите пречки.
Освен това ако се появи някой близък или близък на негов близък, както става навсякъде по света, и въпросният близък каже, че той иска да прави филма, шансът се дава на него, а не на Тошко от България. . .

– Вие сте първият български режисьор, който работи за „Юнивърсъл студио“. С какво ги спечелихте?
Т. Ч.: С работа по филмите, които правя през последните три години. Аз работех като първи асистент, а по принцип неговата работа е свързана с организация и правене на програми за снимките – творчество не съществува. Само че за мен беше непосилно и аз винаги съм се намесвал и съм давал съвети на режисьорите. Постепенно това се забелязва и се натрупва. За последните два филма преди „Копърхед“ всички продуценти бяха в България и виждайки какво аз мога на терен и как се разбирам с целия екип, прецениха че ставам за режисьор.

– Работил сте за повече от 25 американски продукции. В коя от тях беше най-ценния Ви опит?
Т. Ч.: В „Завръщане в къщата на призрачния хълм“, сниман миналата година с продуцента от „Силвър пикчърс“ Джон Силвър, правил „Матрицата“ и какво ли още не. След първите четири седмици продуцентите казаха, че аз ще бъда втори режисьор, а след 12 снимачни дни бяха много впечатлени и доволни от заснетото. Това беше най-голямата похвала за мен. Сега пък има друго притеснение – че няма кой да върши моята предишна работа.

– Трябваше ли Ви специална подготовка за този жанр кино? Вие все пак сте европеец.
Т. Ч.: Когато правих интервюто за филма ми казаха, че това уестърнът е запазена американска марка, а след това ме попитаха какво един българин разбира от уестърни и от Америка. Аз им обясних, че съм завършил режисура и може би нито един от тях взети заедно не е гледал толкова уестърни колкото мен. Аз съм учил за уестърни и те са били в моите книги по история на киното.

Работата е в това, че американците не гледат тяхното си кино и не го оценяват, но изведнъж стават много завистливи, когато някой друг иска да го направи.

Факт е, че Серджо Леоне, който няма нищо общо с Америка, а е направил пет от най-добрите уестърни на всички времена. Въпреки това те имат съмнение към останалия свят, че разбира тяхната култура. А това е много особено и много странно.

Въпреки че ми се даде шанса за този филм и всички американски актьори дойдоха в България, първите два дни всички чакаха да видят дали ще сбъркам и дали наистина разбирам, и какво точно правя. Четирима продуценти ме дебнеха и питаха за всяко нещо, но на втория ден си заминаха спокойни и убедени, че не са сбъркали.

Другото, което им казах, е да не се притесняват, защото няма да се опитам да направя два филма в един – първият си и последният.

– Правите ли компромис с избора на уестърн като жанр, който масово се приема за по-лек тип филми?
Т. Ч.: Не. Много е трудно е да направиш такъв декор, да имаш тези костюми, конете, реквизита, да имаш добър актьорски състав.

– Но това, което виждаме, е нещо което едва ли ще изненада някого. Какво е новото при Вас?                                                                                                                                                                                                 Т. Ч.: Новото идва с елемента на миграцията на 250 хиляди отровни змии. Това прави жанра уестърн хорър (уестърн на ужасите).

– Никой ли от екипа Ви не се уплаши от змиите?
Т. Ч.: Те се плашат само като ги видят. Това е проблемът – че при 90 процента от населението се всява ужас само като се каже змия. Тя може да не е отровна, а да е едно невинно смокче, което си се разхожда. . .

Само в няколко момента от филма се използват истински влечуги.

– Какъв е бюджетът за тази продукция и кога трябва да бъде на екран?
Т.Ч.: Цената на филма е сравнително ниска – 1,5 милиона долара. До осем месеца трябва да е на екран.

– Последният въпрос е неизбежен – баща Ви помага ли Ви с професионални съвети?
Т. Ч.: Брат ми ми помагаше – нарисува ми разкадровка. Той е художник. Баща ми помага единствено с огромна морална подкрепа, вяра, радост и гордост, че нещата се развиват както трябва. От моя страна той има една благодарност. Когато бях 8-годишен и видя, че не мога да рисувам, не каза „Ти трябва да се научиш“, а „Ти ще намериш нещо друго“. И сега е доволен, че е бил прав и аз съм се постарал да стигна донякъде. /ДД//РУМ/