Мениджър на Челентано търси таланти у нас

София, 22 март /Даниел Димитров, БТА/

Един от най-големите италиански мениджъри и продуценти – Роландо Д`Анджели, работил в продължение на повече от 30 години с имена като Адриано Челентано, Тото Котуньо, Умберто Тоци, Милва и Дзукеро, посети България.

Искам да открия у вас таланти, самият аз правя конкурс за млади артисти, а освен това търся обмен на артисти между двете страни. Това гостът каза в единственото си интервю, дадено за БТА. Той иска да предложи на българския пазар италиански изпълнител, който ще записва съвместно със свой известен български колега.

Самият Роландо Д`Анджели започва работа с Челентано като бас китарист в групата му, а след това става негов мениджър. Всяка година в Сан Ремо има поне по двама-трима негови артисти, които след това се реализират успешно.

Д`Анджели е собственик на звукозаписни и продуцентски къщи за филми и музика – „Don’t Worry Records“, „Fox Band recording studio“ и „Music Show International“.

През 1978 година става мениджър на Боби Соло, година след като е създал „Music Show International“ – вече 30 години компанията остава водеща в сферата на музикалния мениджмънт в Италия. През 1995 година Д`Анджели поема мениджмънта на групата „Нек“, а 10 години по-късно прави опити и в телевизионна продукция, заедно с известния водещ Пипо Баудо. От 2005 г. е мениджър на иконата на попмузиката от 70-те години Пати Право, която досега се радва на почитатели от четири поколения.

ИНТЕРВЮ С РОЛАНДО Д`АНДЖЕЛИ

– Как се запознахте с Адриано Челентано?

Роландо Д`Анджели: Преди десет години направихме едно от последните му турнета, което беше в Русия. Две години работихме заедно.

– Какви качества трябва да притежава един мениджър, за да работи със звезда от такъв ранг?

Роландо Д`Анджели: Трудно е, защото трябва да влезеш в кожата на артиста. С турнето в Русия и други източноевропейски държави натрупах голям опит.

– В България като че ли има едно пренебрежение към големите звезди на попмузиката. Какво бихте казали на музикалните редактори по този повод? И какво трябва да се случи, за да се променят нещата и песните на тези артисти да не звучат само, когато някой от тях почине?

Роландо Д`Анджели: Старите таланти трябва да се уважават, защото те са урок и школа за младите артисти и за тяхното бъдеще. Те могат само да се учат от тях, а не да ги пренебрегват. Винаги старите артисти имат по-голям опит, от който може да се вземе много.

– В момента има ли завръщане на големите артисти в Италия? Тази година фестивалът Сан Ремо мина под знака на имена като Ал Бано, който е на 63 години, участваха също 67-годишната Милва, 73-годишният Джони Дорели, 63-годишният Роби Факинети, 60-годишният Джани Бела.

Роландо Д`Анджели: Да, определено старите певци се завръщат и това е много интересно явление. Завърнаха се също „Матиа Базар“, Ал Бано, Тоска, Нада. . .

– У нас сте, за да търсите таланти. В контекста на това, което казахте – млади или по-стари таланти издирвате?

Роландо Д`Анджели: Българският пазар е интересен, защото е нов и непознат. Искам да открия таланти в България. Самият аз правя конкурс за млади изпълнители. Освен това търся обмен на артисти между България и Италия. Искам да вкарам в българския пазар един много интересен италиански изпълнител. Това ще бъде съвместен проект с български артист.

Но аз не отричам вашите стари певци и ако някой много ме впечатли, ще направя и нещо извън предвидения вече проект.

Аз вярвам, че ЕС не е само политика, но сътрудничество и в културно отношение. Ние трябва да работим заедно.

– Засега пазите в тайна имената?

Роландо Д`Анджели: Все още не мога да кажа нищо. Иначе няма да има изненада.

– До колко е пълна представата Ви за българската попмузика?

Роландо Д`Анджели: Аз държа най-вече на културната традиция на една държава, защото оттам тръгва всичко, което е модерно. Ето защо никой артист не бива да бъде пренебрегван за това, че е по-възрастен.
От друга страна, младите правят една еволюция, използвайки техниката, за да могат да се доближат до по-младата публика.

– Може би следващият въпрос ще Ви се стори абсурден, но в Италия има ли известни български изпълнители, като изключим оперните?

Роландо Д`Анджели: За съжаление няма. Аз знам само за Никола Гюзелев. Точно за това правя проект у Вас, за да отворя един нов път – на български артисти към Италия, и на италиански – към България. Това е една неразработена ниша.

– Българската публика е много отворена към италианските звезди. Над 15 000 души пяха най-големите хитове на Ерос Рамацоти на концерта му миналата година в София, успех имаха и гостуванията на Дзукеро – през 2002, и на Тициано Феро – през 2003. Доколко италианската публика е склонна да приеме техни колеги от Източна Европа?

Роландо Д`Анджели: Всичко зависи от промоцията и от качеството на песента. Но не бива да се следва логиката, че един артист трябва да се популяризира зад граница, само когато е известен в родината си. И супернеизвестните таланти могат да станат успешни.

– Имате опит и в оперната музика. Там по-трудно ли се пробива от гледната точка на мениджър?

Роландо Д`Анджели: През 2002 година направих мюзикъла „Енрико Карузо“ с Джанлука Теранова и Катя Ричели. С удоволствие ще ги доведа и в България, стига да има интерес към тях.

– Кога?

Роландо Д`Анджели: Трябва да има повод.

– Съгласен ли сте с твърдението, че класическата музика губи популярност? Бихте ли отговорили на този въпрос, но не като италианец?

Роландо Д`Анджели: Не съм съгласен с това. Американците, които също имат добри тенори, не трябва да се пренебрегват като ценители на класическата музика.

В световен мащаб се създават все нови и нови звезди, които ако не са известни тук, не означава, че няма интерес по света.

– И все пак, след всичко което ми казахте, на какво се дължи успехът на един мениджър и продуцент?

Роландо Д`Анджели: Много е трудно да се отговори. Иска се много страст и пълно физическо и умствено отдаване на това, което правиш. И малко късмет. . .

– Кога да Ви очакваме пак в България?

Роландо Д`Анджели: Много скоро. Искам чрез Вас да поздравя всички българи. /ДД//ИММ/