София, 11 март /Даниел Димитров, БТА/
Роденият през 1950 година Ник Пауъл е един от съоснователите на „Върджин груп“, заедно с Ричард Брансън. Двамата имат малък музикален магазин в Лондон, след което през 1972 година основават „Virgin Records“, станал един от най-големите британски лейбъли за звукозапис. През 1992 година фирмата е продадена на EMI.
В началото на 80-те години Пауъл се жени за певицата от 60-те години Санди Шоу, като й помага да съживи кариерата си в продължение да десетина години. Те имат две деца – Ейми и Джак.
През 1983 година Ник и Стивън Ули основават „Palace рroductions“, продуцирайки „The Company of Wolves“ (1984), „Mona Lisa“ (1986) и „The Crying Game“ (1992) – и трите филма са режисирани от Нийл Джордън. През 1992 година, след закриването на „Palace“, Ник Пауъл се доказва във филмовата индустрия със „Scala Productions“ в началото на 90-те години, продуцирайки „Fever Pitch“ (1997), „24 7: Twenty Four Seven“ (1997), „Last Orders“ (2001) и „Ladies In Lavender“ (2004).
От 2003 година Ник Пауъл е заместник-председател на Европейската филмова академия и директор на Националното училище за телевизия и кино в Бийкънсфилд, Великобритания.
Първото му посещение у нас е преди три години – на „София филм фест“. Тази година Пауъл води семинарите за български режисьори и продуценти по време на „София мийтингс“ – за изкуството за представяне на проекти.
ИНТЕРВЮ С НИК ПАУЪЛ
– Вие сте в България в качеството си на продуцент, което е доста общо понятие. Бихте ли се представил с няколко думи.
Ник Пауъл: Продуцент съм в продължение на 25 години. Участвал съм в повече от 45 игрални филма. Заместник-председател съм на Европейската филмова академия. Също така съм директор на училище за телевизия и кино.
– Всъщност, това е и единственото, което пише в интернет за Вас…
Н. П. : Значи току-що го научихте от точния източник.
– Кое е по-притегателно за личност като Вас – киното или музиката?
Н. П. : И двете. Но музиката беше моята първа любов, когато бях млад. Беше по-вълнуващо. В края на 60-те и 70-те години музиката беше привлекателна от киното.
– Мислите ли, че музикални артисти от Източна Европа имат шанса да направят истински пробив?
Н. П. : Да – ако имат оригинален стил, ако правят страхотни песни и ако пеят на английски.
– Знам, че вече не сте част от „Върджин“, но с какво се е променила политиката на музикалните гиганти през годините. Има ли шанса някой от тях да продуцира певци от нашия регион?
Н. П. : „Върджин“ в момента е една доста голяма кампания, която много се различава от времето, когато аз работех там. Сигурен съм, че ще продължават да работят с групи от всички краища на света.
В началото на 70-те години подписахме договори с две германски групи по време, когато никой не подписваше такива договори. Това бяха „Фауст“ и „Тендър ин дрийм“.
– Много от младите български певци разчитат на конкурса „Евровизия“, който се организира у нас от няколко години. До каква степен той може да бъде трамплин за артиста? Статистиката показва, че много малко световни звезди са тръгнали от „Евровизия“.
Н. П. : Може би с изключение на „АББА“, които са спечелили „Евровизия“ и така са започнали кариерата си, в момента това не е така. През 60-те години много от участниците на този фестивал са били вече известни. Сега е точно обратното – участват неизвестни имена. Според мен „Евровизия“ не е добро начало за неизвестни изпълнители. Освен това, от самото начало това е фестивал за песни, не за изпълнители.
– Вие сте член на Европейската филмова академия. Като такъв как преценявате „София филм фест“?
Н. П. : И преди съм бил на фестивала, който като че ли вече е успешен с филмите и големите режисьори, които се канят – като Вим Вендерс. Също така има достатъчно място за лансирането на български заглавия. Има добра селекция и на филми от региона.
„София мийтингс“ също се развива добре. Присъстват важи хора – като президента на „Euroimage“, представители на „Арте“ – които са едни от най-активните инвеститори в киното.
Пошегувах се, че с Карл Баумгартнер, „Euroimage“ и „Арте“, които присъстват на събитието, мога да финансирам един филм на терасата.
– Може би следващия въпрос по аналогия ще се повтори с този за музиката, но може ли според Вас български филм да има световно разпространение? Вие самият гледал ли сте хубав български филм?
Н. П. : Гледал съм добри, но все още не и страхотни български филми.
Вижте Румъния. Тя продуцира филма „Смъртта на мистър Лазареску“, продаден във всички страни по света, и спечелил много големи награди. Мисля, че няма да е далече времето, когато и в съвременна България ще се прави подобна продукция.
Вие имате много добри продуценти – като Стефан Китанов, а това е първото условие за добър филм.
– Само въпрос на време ли е да се появи световно успешен български филм или и нещо друго не достига?
Н. П. : Мисля, че е въпрос на време и късмет, както и на създадени от правителството добри условия, които да гарантират на талантливите творци сигурност в работата и развитието им. Мисля, че правителството работи по този въпрос.
– София е домакин и на фестивал на копродукциите. Това друг шанс ли е за българското кино?
Н. П. : Със сигурност.
– Кои са Вашите лични открития на „София филм фест“?
Н. П. : Аз съм тук за кратко, но намирам за много интересни два от представените проекти – „Още нещо“ (One more thing) и „Където започва морето“ (Where the sea begins). /ДД/ /ИММ/