София, 8 март 2007 /БТА/
Цветанка Ризова, водещата на предаването „На 4 очи“, събра в книга 27 от най-запомнящите се интервюта, правени между 2000 и 2007 година. Издател е издателство „Труд“.
На нейните въпроси са отговаряли Иван Костов, Александър Лилов, Жан Виденов, Евгения Живкова, Симеон Сакскобургготски, Петър Стоянов, Любомир Левчев, Ахмед Доган, Тошо Тошев, Георги Калоянчев, Георги Първанов, Никола Филчев, Иван Григоров, Недялко Йорданов, Тодор Колев, Венелина Гочева, Иван Славков, Бойко Борисов, Сергей Станишев, Татяна Дончева, Борис Велчев, Вежди Рашидов, Александър Божков, Райна Кабаиванска, Даниел Вълчев, Румен Овчаров и Никола Гюзелев.
В предаването „На 4 очи“ Симеон Сакскобургготски обяснява: „800-те дни не бяха обещания, ами по-скоро пожелания“. Пред Цветанка Ризова Славков заяви: „Наричайте ме Дядото, не Батето“. Бойко Борисов си признава, че винаги е бил отличник. Според Иван Костов пък правителствата ги съдят избирателите.
ИНТЕРВЮ С ЦВЕТАНКА РИЗОВА:
– На какъв принцип е направен подбора на тези 27 интервюта?
Цветанка Ризова: Интервютата са подредени по датите на излъчване. Например Иван Костов е пръв, не защото е пръв по значение, а защото най-рано е дал интервю като премиер – през 2000 година. Книгата завършва с Никола Гюзелев.
Основното, от което съм се водила, е интервютата да имат трайно значение за историята или някакво обяснение за важни политически събития.
– Дори когато говорите с хора на културата?
Ц. Р. : Да, и за тях има такъв принцип, макар че там е малко по-емоционално. Това са хора, с които съм мечтала да разговарям – като Райна Кабаиванска, Тодор Колев, Никола Гюзелев – все големи, светли имена, с които шансът човек да се срещне в живота е минимален, и заради които имам една тръпка, емоция, възхита . . .
– Два пъти сте канили в предаването Лили Иванова, а нея я няма в книгата.
Ц. Р. : Няма я, защото с нея говорихме много по-хаотично. Има много рейтингови и хубави интервюта, които обаче трудно се подреждат като логична мисъл. При Лили Иванова всичко е една емоция.
– Кои други интервюта отпаднаха от сборника по тази причина?
Ц. Р. : Малко са. Отпаднаха по-злободневните интервюта, които в момента са прекрасни, но като ги прочетеш след година-две, се вижда че събитието не е толкова актуално. По тази причина в книгата съм оставила по-смешната част от интервюто с Даниел Вълчев и съм махнала злободневни теми като тези за тестовете в училище.
– Кои са исторически значимите „гвоздеи“ в книгата?
Ц. Р. : Такива са интервютата с всички министър-председатели. Те безспорно обясняват историята.
Смятам, че е много историческо интервюто с Жан Виденов. Няма откъде другаде да се прочете версията на бившия премиер за обедняването, хиперинфлацията, закриването на банките.
– Има ли за Вас най-трудно, най-лесно, най-смешно, най-абсурдно или любимо интервю?
Ц. Р. : Най-дълго уговаряно беше интервюто с Жан Виденов. Още първия ден, когато се чух с него, той каза „Ще дам само едно интервю и то ще бъде на Вас, но аз ще Ви кажа кога.“ Аз се бях заредила с адско търпение, чаках близо година. Знаех, че ще ми даде интервю, но беше дълго чакано.
Уникално смешен е разговорът с Даниел Вълчев. Той прилича малко на скеч, малко на комедиен диалог.
С елементи на абсурдност е интервюто с Бойко Борисов на тема „Боклук“.
– Какво губят и какво печелят тези интервюта от това, че излизат черно на бяло?
Ц. Р. : Имах доста колебания дали един телевизионен разговор, преведен на езика на писменото слово, ще се приеме от хората. Аз не си надценявам труда, но със сигурност смятам, че е полезно, защото има обяснения, които не са давани другаде. В тази книга е първата позиция на премиера Костов за делото в Либия, тоест има неща, които са се случили само в „На 4 очи“ и са предизвикали ефект с години наред.
– Очаквате ли тази книга да бие по успех и популярност това, което направи навремето Кеворк Кеворкян с неговите книги с интервюта от „Всяка неделя“?
Ц. Р. : Аз не съм състезателна натура. Аз се съсредоточавам върху това, което правя и то да има някаква стойност.
Много ще се радвам, ако хората приемат тази книга. Защото аз самата се изненадвам като прелиствам сигналната бройка. /Даниел Димитров/
/ЕД/