Светилища в Родопите, създадени 40 века преди заселването на траките, са част от много сложна система

София, 18 февруари 2007 /Даниел Димитров, БТА/
    Светилищата в Източните Родопи са с 1000 години по-стари от известните в цял свят египетски пирамиди и от цивилизацията в Месопотамия, като някои от тях са основани още в края на седмото и в началото на шестото хилядолетие преди Христа. Това обявиха изследователите на обектите – ст. н. с. д-р Ана Радунчева и ст. н. с. д-р Стефанка Иванова. Според тях цялостната светилищна система в Родопите се създава през втората половина на каменно-медната епоха (пето хилядолетие преди Христа), тоест почти 4000 години преди траките да заселят нашите земи. В края на каменно-медната епоха скалните светилища са изоставени и запустяват за продължителен период от време. Преоткрити са едва 2500 години по-късно от траките.
    Ранните праисторически светилища в Източните Родопи са свидетелство за културния разцвет на една общност с изумителни познания, която изработва най-старите в света златни изделия и създава лунни и слънчеви календари на базата на постоянно и продължително наблюдение на небесните тела. Откритата тази седмица в Националния природонаучен музей изложбата „Скални мистерии“ представя част от обходените и заснети през есента на 2005 и 2006 година праисторически скални светилища и астрономически обсерватории в Източните Родопи – в района на Кърджали, близо до Момчилград.

    ИНТЕРВЮ С ДОКТОР СТЕФАНКА ИВАНОВА
    – Какъв обем от работа по проучването е свършен досега?   
    Стефанка Иванова: Необходим е много дълъг период на проучване, и то на голям колектив от учени – археострономи, петрографи, геодезисти. Но първото, което трябва да се направи, е точното документиране на обектите. Трябва да се направят много сондажи и да се извлече материал, който да бъде изследван, като се имат предвид и скалните структури. Но при тази усилена дейност на иманярите, това за което говорим, става все по-невъзможно.
    Трябва да се знае, че има хора от района, които съвсем съвестно обикалят и документират забележителностите. Те са асистенти и помощници на археолозите.
    – Защо светилищата са разположени само в Източните Родопи и то в сравнително ограничен кръг?
    С. И.: Все още няма обяснение, но ако се придържаме строго към научните факти, това е район, известен с големите залежи на злато. Хората там правят най-старите в света златни предмети, и то по много трудна технология – леене. Освен това златните предмети са свързани с култовите и религиозните обичаи.
    – В района има много скални ниши. Какво е било тяхното предназначение?  
    С. И.: Една от хипотезите е, че са някакви знаци и информация за залежите на злато в района. Но това са само предположения.
    Нишите са разположени в редици, колони, дъги – няма някаква система. Те следват посоката на тази част на скалата, на която могат да бъдат нанесени. По-голяма част са с посока изток, но това е нормално, тъй като такова е обичайното разположение на плоските части на скалите в района.
    – Случайност ли е, че нишите са издълбавани в район, в който има много причудливи естествени земни форми?
    С. И.: Скалите в района са образувани от вулкани, но не са образувани при едно изригване, а в различни периоди. По-ранните и съответно по-ниски скали се по-меки и при ерозията се измива тяхната долна част. Така се образуват например скалните гъби. 
    Безспорно, хората са били впечатлени от тези форми, което личи от намерените идоли – керамични съдове с лица на птици и други животни.
    – Каква е датировката на тази керамика?
    С. И.: В момента има мания всичко, което се намери, да е тракийско, което ще се изживее. В този район обаче 80 на сто от керамиката е от каменно-медната епоха, 15 на сто – от бронзовата. Само пет процента от предметите са от желязната епоха, когато са живели траките. Това означава, че траките са заемали много малка част от тези светилища, а в много от случаите те ги използвали за военни цели.
    – Какво е било предназначението на шарапаните? Една от версиите в официалната литературата е, че са използвани за вино.
    С. И.: Има много различни идеи, защото са правени по различни начини и в различно време. Една от версиите е, че са били много удобно съоръжение за добиване на злато.
    – Цялата долина е обсипана с форми, които приличат на глави, които според Вас не може да не се направени от човек. Какви са доказателствата?  
    С. И.: Ако по някакъв начин ерозията дава такива форми, трябва да има поне още една глава до друга, а такъв случай няма. Например, главата в Казан дере има много пряка визуална връзка с Татул, тъй като двете светилища са свързани по права линия. Затова според мен всички светилища в района са били навързани в някаква много сложна система.
    – Как мислите, че би помогнала идеята Ви за създаване на гражданско сдружение за опазване на археологическите паметници? 
    С. И.:  Във всички западни страни има подобни сдружения. 
    През последните години у нас безнаказано се рушат и унищожават археологическите паметници. Причините са много – безогледна иманярска дейност, некомпетентни разкопки и некомпетентна намеса на Националния институт за паметниците на културата, липса на намеса от страна на институциите, чиято главна задача е да съдействат за опазването на паметниците.
    Ние се обръщаме към всички, които искат културните паметници да бъдат запазени, да се организират в гражданско обединение. Това е единственият начин гражданското общество в страната да контролира институциите и да съдейства за осъществяването на необходимите законодателни промени.    
/ДД/

/МХ/