Франция е с формата на хексагон, съответно и французите са такива, смята френската художничка Катрин Пюйнеж

София, 8 февруари /Даниел Димитров, БТА/

От индустриалния пейзаж на Кремиковци и от българската природа са вдъхновени някои от картините на френската художничка Катрин Пюйнеж. Първата й самостоятелна изложба у нас може да се види до 25 февруари в столичната галерия „Арт алея“. Там са показани 18 абстрактни платна.
Авторката казва, че е повлияна от големите тенденции в западната живопис на 20-и век – импресионизъм, абстрактен експресионизъм и в същото това време е увлечена от китайската живописна школа, по-специално от стила шан шуй (планина-вода), който е изследвала няколко години в Китай. Затова някои от картините й напомнят пейзажи. Работи върху обем, цвят и реалност, а смесените техники, масло и колаж, създават ефекти от релефност до гладка материя, посочва критиката.
Приложен върху твърда основа, художническият нож е използван, за да създаде разнообразни фактури и взаимна връзка между частите на едно произведение, като дава предимство на прозрачността и се въздържа от напластявания.
Родена в южна Франция, Катрин се учи да рисува още в детството си от своята баба – френската художничка Соланж Пюйнеж. Първите й работи са с въглен, после с туш, работи сух пастел и линогравюра. Години по-късно открива живописта.
От 1974 година досега Катрин Пюйнеж има участия и няколко самостоятелно представяния в Париж, Будапеща и Москва.

ИНТЕРВЮ С КАТРИН ПЮЙНЕЖ
– Французите са студени и консервативни хора в представите на хора, които никога не са били в страната им или са видели малка част от нея. В този смисъл Вие самата като какъв човек се определяте и трудно ли е на един френски художник да постигне диалог с чужда публика?

Катрин Пюйнеж: Франция е с формата на хексагон – шест ъгъла, шест края. Съответно и французите са такива. Така че съм съгласна с Вас. Аз самата съм номад. Много често пътувам, така че върху мен има различни влияния и те са намерили място и в картините ми.

– Често ли се изкушавате от това да се влияете в творчеството си от различни култури?

К.П.: Да. Това очевидно е така. Била съм в Русия, Китай и Израел, където усетих и влиянието на живеещите там други общности.

– Как се стигна до увлечението Ви към китайската живописна школа и по-специално стила шан шуй?

К.П.: В Китай има четири стила. Те са насочени към животните, растенията и хората, а шан-шуй се занимава с връзката планина-вода. Моят учител много дълго време ме караше да рисувам растения, но в един момент аз почти отвратена захвърлих това и започнах да рисувам планина-вода.

– Какво бихте взела от България?

К.П.:Планинският пейзаж. Напоследък се запознах с доста хора тук, които също ми влияят по някакъв начин. За съжаление те са повече от света на икономиката, а не на изкуството.

– Как стана връзката Ви с България?

К.П.: С помощта на съпруга ми, който е икономист и работи във френското посолство в София.

– Каква е историята на картините Ви, в които има откъси от книги и вестникарски заглавия?

К.П.: Азбуките винаги са ми харесвали. Скоро научих гръцката, а след това и кирилицата. За съжаление нямам таланта на краснописец и затова компенсирам с този начин на рисуване.

– В днешния пресметлив и конкретен свят остава ли място за абстрактните послания в изкуството?

К.П.: Труден въпрос. . . Но съм убедена, че има място за конкретни послания, защото хората имат нужда да живеят заобиколени от неща, които да ни говорят нещо. Разбира се, че можем да живеем заобиколени от телевизия, видео и фотография, но и за картините има място.

– На какви места обичате да рисувате?

К.П.: В жилището ми една стая. Рисувам само там и в едно ателие в къща Южна Франция.

– Имате ли платна, които сте искала да изгорите или никога да не поглеждате?

К.П.: Има много такива! Всеки път, когато напускам Франция, изгарям картините, които не харесвам. Не искам да оставям след себе си неща, от които не съм доволна.

– Трудно ли подбирате платната за една изложба и има ли значение мястото на нейното представяне?

К.П.: Не правя разлика. Представям картини, които на мен ми харесват.

– Помните ли първите неща, които сте рисувала под окото на баба си? С каква техника започнахте?

К.П.: Започнах с черен въглен, защото той се трие много лесно и винаги можеш да започнеш отначало. Освен това имаш само черно и бяло. По-късно баба ми ме научи да работя с туш, с перо и с тръстика. Баба ми рисуваше с масло, но мина доста дълго време, докато тя позволи и на мен да рисувам в различни цветове.

– От биографията Ви се разбира, че работите почти всички техники. Възможно ли е един творец да бъде еднакво добър във всички жанрове?

К.П.: Има само една техника, която никога не съм пробвала – акварелът, защото там не се чувствам успяла. Предпочитам маслото.

– Първото Ви посещение у нас е през 1971 година. Как ви се струва промяната в България през тези години?

К.П.: България ми харесва много и за тези години се е променила доста. Но това, което много силно се усеща при вас, е че има много богати и много бедни хора. Във Франция тази разлика се усеща по-слабо. /ДД/  /ЛТ/ VINF 07:04:00 08-02-2007   LT2126VI.026 07:04