Любиша Самарджич: Имам три живота – на актьор, режисьор и продуцент

София, 8 февруари /Даниел Димитров, БТА/
Известният сръбски актьор Любиша Самарджич, който е у нас по покана на БНТ, за да представи новите си филми, от 7 години се занимава с режисура, а от 15 – с продуцентство. „Затова когато искам да се върна назад, за да видя какво съм направил, виждам че имам три филмови живота, но най най-скъп и разкошен беше животът ми на артист“, казва гостът. 
Режисьорският му дебют „Небесна кука“ предизвиква фурор в много страни по света – „защото говорих със сърцето си, а когато говорите със сърцето си, а не с разума, тогава стават най-сериозните филмови произведения“, смята Самарджич. Той вече е приел поканата да участва в тазгодишното издание на фестивала „Златната ракла“ в Пловдив, където ще бъде показана панорама от пет негови филма. Освен „Небесна кука“, това са „Есента идва, скъпа моя“ (в две части), „Пуста земя“ и „Наташа“, който след като е удостоен с голямата награда в Албена, печели престижни отличия в Рим и Милано. 
На въпрос трудно ли се прави кино в Сърбия, Самарджич казва: „Моята страна все още не е подготвена за капитализма, това е една сурова система. Аз съумях да подготвя добър екип, който работи срещу умерено заплащане. Освен това филмът в Сърбия не е стока, която може да донесе много пари“. 
Когато разговаря, Любиша Самарджич много често споменава името на съпругата си. Не е тайна, че двамата са известни и с прякорите си Светкавицата и Гръмотевицата. Любиша Самарджич държи да се знае, че не обича рекламите. Навремето дори отказал договор за реклама, който в продължение на пет години щял да му осигури по 100 000 марки. Рекламите не съответстват на моя авторитет, а и всеки има право на избор, мотивира се актьорът. „Животът не е само да минеш през едно поле, необходимо е едно минимално уважение към християнските принципи, а всички ние ги пренебрегваме“, добавя той. 

ИНТЕРВЮ С ЛЮБИША САМАРДЖИЧ
– Казвате, че имате три филмови живота – на актьор, режисьор и продуцент. Колко живота може да има един творец?
Любиша Самарджич: Зависи от неговия талант и от неговото любопитство. Ако случайно има и двете, той може да направи много.
– Докъде стига Вашето любопитство?
Л.С.: Не мога да се занимавам с музика, рисуване и писане, но мога да режисирам филми и в тази дейност обединявам всичко, което споменах току що. Защото първо трябва да открия добър текст и трябва да усетя истинската музика, визуално и сценографски трябва да видя добре филма, до избера артистите, които най-искрено ще играят и когато приключа с продукцията да имам лично удовлетворение, че съм успял. В край сметка излиза, че имам не само три, а и повече животи.
– В разговорите доста често споменавате съпругата си. Какво значение има тя във живота Ви като човек и като творец?
Л.С.: Съществено и важно. Това е жена, която обичам и която е мой другар над 40 години, има много изтънчен и речник, и възможност за критична и точна преценка. Тя е една истинска личност, която се грижи за мен не като дете, а като жена. Тя е най-острият критик на моите произведения. За последния филм обаче каза, че задоволява нейния вкус. Иначе за всеки има по някаква забележка, но това ми харесва, това е едно вдъхновение за мен да продължа напред.
– Това означава ли, че не се нуждаете от професионална критика?
Л.С.: Не, защото открих в нея най-истинския, искрен и точен критик.
– Има ли български актьор, с когото бихте искали да работите във филм?
Л.С.: Да. Но трябва да се тръгне от текста и да става въпрос за роля, свързана с Вашата страна, да съответства на българския характер.
След като получих „Златен лъв“ във Венеция за най-добър актьор през 1967 година, аз посетих Лондон. Там ми предложиха 5-годишен договор да играя в Америка. Аз се уплаших, защото не говоря добре английски. Това беше една впечатляваща оферта и аз много дълго мислих по въпроса, макар че съпругата ми не беше с мен. Мислех си, че ако остана в САЩ, трябва да бъда разделен от семейството ми, а току-що ми се беше родил син. Тогава си казах, че трябва да се откажа от комарджийството и да се върна в своята страна, където мога да направя много. И този момент беше решаващ да се върна в родината си и да направя това, което направих. . .
– Значи пак съпругата се оказа виновна. . .
Л.С.: Пак! (смее се). /ДД//ЕД/