Режисьорът Иван Хлебаров ще прави филми за българските емигранти в Бразилия

София, 22 ноември /Даниел Димитров, БТА/

Режисьорът Иван Хлебаров ще прави поредица от филми за българските емигранти в Бразилия от 20-те години на миналия век до наши дни.

Подготвям четири или пет серийна продукция по книгата „Ферма в Сертон“ на Матвей Вълев (1902-1944), каза за БТА режисьорът. Вълев е български  скитник, пътеписец и разказвач, загинал през Втората световна война. Той  описва своя живот в Бразилия, където е бил известен като сеньор Булгаро.  Вълев, заедно с Елисавета Багряна, създава пиесата „Госпожата“ (1938) и  публикува много разкази. Доброволец е в Отечествената война, загива в  Албания.

Вълев е поставил основите на градинарството в бразилския щат Минас  Жераис, поради което е бил изключително уважаван от фермерите и  обществеността. Българинът владеел няколко езика и имал страшно много  любовници, но за никоя от тях той не е искал да се ожени, разказа Хлебаров.

Друг от филмите на Хлебаров ще бъде за прочутия  професор Александър Цанков.

Хлебаров добави, че избира много трудно героите в документалните си филми: „Анализирам ги много дълго време, понякога става така, че когато се приближиш прекалено много до своя герой, започваш да се разочароваш от него, а това е много опасно в документалното кино.“

„Не възприемам документалното кино като чисто документално, то е  по-трудно от игралното, защото там говориш за нещо по един начин, а то трябва да се разбере по коренно различен начин“, разсъждава режисьорът. Казва, че може би заради това винаги гледа с усмивка на нещата, които прави.
В Бразилия Хлебаров прави предимно документални филми, свързани с човешки съдби. Търси феномени и хора с ярко излъчване, за да може чрез  тях да предаде своето послание.

От няколко щата в Бразилия има интерес за организиране на панорамни прожекции на българско кино – документално, игрални филми, анимация, каза режисьорът. Във филмотеката в Бразилия, чиито директор бил голям  почитател на българското кино, има много наши филми, които в момента са в  окаяно състояние. На панорамата, която вероятно ще бъде през пролетта  на 2007 г., ще бъдат прожектирани заглавия като „Лачените обувки на  Незнайния войн“, „Време разделно“, „Привързаният балон“, „Мера според  мера“.

ИНТЕРВЮ С ИВАН ХЛЕБАРОВ

– Съдбите на кои други български емигранти ще бъдат филмирани от  Вас?     

Иван Хлебаров: Най-популярният българин в Бразилия – Ганчо Табаков, чиято фамилия сега е една от най-богатите сред българите в страната. Те са продавали  тапети, килими и управлявали огромна мрежа от магазини.

Васил Димитров – владеел 15 езика и работил при Ганчо Табаков. Той  е бил адвокат и съдия в България, а в Бразилия не е известно с какво се  е занимавал, понеже няма наследници. За него е известно, че е живеел в  къщата си с 90 котки. Основното му занимание е било да чете  на  френски, английски, испански.

Филм ще има и за Александър Петиков – един от най-големите  художници-илюстратори в Бразилия от български произход. Художниците Де Гаро,  също българи и също популярни, но през 20-те години на XX век, по-късно заминали за  Съединените щати. Де Гарро са имали много добро посрещане в градовете, където са   изложили свои картини. Имeнaта на тези художници са неизвестни в България. За тях научих от голелмия познавач на бразилската култура и преводач, проф. Румен Стоянов, който е изрази желание да помогне за документален филм по темата, който да се базира на разговори с изкустведи, колекционери на картини, историци и т.н.

 – В момента има ли известен жив българин в Бразилия, за който ние  не знаем?

И.Х.: Има много български музиканти, заминали в последните пет  години. Те свирят в най-големите оркестри. Като цяло нашата страна и  българите са избягвали да говорят и да афишират българското. Едва сега  започват да се показват, да казват че са българи и да се гордеят с това.

– За тези 20 години налагало ли Ви се е да криете, че сте българин?

И.Х.: Всичките ми роднини са в България, синът ми е тук. Аз обичам  да се шегувам, че съм българо-бразилец. Имам българска жилка, но с  манталитета на бразилец.

– Мислили ли сте да се върнете в България и да работите в родината си?

И.Х.: Засега не, защото условията в Бразилия са много по-добри. Всичко е много по-демократично и по-лесно за реализацията на един филм, независимо че е доста по-скъпо. В България е много по-трудно да се намерят спонсори, докато там този проблем не съществува. Има и фонд за кино, който позволява да се произвеждат над 100 филма годишно.

– На фестивала „Златната ракла“ в Пловдив филмът Ви „За 30  сребърника“ беше посрещнат добре. Как се възприе от бразилската публика?

И.Х.: Изключително добре. Има доста награди от фестивали. Този филм  е плод на творческата амбиция на моята съпруга Ваня Перацо.
Историята е достатъчно универсална, независимо че действието се развива в Североизточна Бразилия, която е най-бедната област на страната.  Там съществуват сюрреализъм, магически реализъм и достатъчно мистицизъм  – тези три елемента съществуват и в останалата част на света, въпреки  глобализацията.

„За 30  сребърника“ е социална критика за обезценяването на  човешките отношения. Главният герой, който изпълнява ролята на Исус Христос,  слиза от сцената и навлиза в живота.

– Да разбирам ли, че Вашата идея е да правите предимно универсални филми и в тази връзка означава ли, че има много пресечни точки между българската и бразилската действителност?

И.Х.: Ние страшно много си приличаме по темперамент. Имаме почти  еднакво чувство за хумор – както ние сме доста саркастични и иронични,  така и те се надсмиват над всякакви проблеми и драми.

Аз лично се чувствам едновременно и бразилец, и българин. Човек не  може да избяга от корена си, но в същото време възприема обичаите и традициите на другата страната. Ако ти не ги възприемеш по някакъв начин, оставаш чужденец. Аз в Бразилия не се чувствам чужденец.