Каменен град съжителства със село

с. Илинденци-София, 27 юли /Даниел Димитров, БТА/ Каменният град  в арт центъра в село Илинденци прилича повече на разкопки на антично селище – останки от основи, мраморни късове с причудливи форми и много, сякаш никога неизкосявана трева. На площ от около 15 декара досега са разположени над 40 проекта. Техните автори са от цял свят – Япония, Индия, Австрия, Канада, САЩ, Холандия, Франция, Израел. За да се избегне пренасищането със скулптури, от 2001 г. са създадени обществено-полезни обекти, като „Параклисът“, „Чешмата“, „Слънчевият часовник“ и „Мостът“. 

Най-новото творение в Каменния град е Първа скулптурна улица, която отскоро е осеяна с работи на Милко Божков, Надежда Кутева, Свилен Блажев, Станислав Памукчиев – всички те участваха в първия пленер по живопис в Илинденци. В съседство на „улицата“ са поставени основите на шест каменни бунгала, които трябва да се обособят като самостоятелен комплекс с всички необходими за туриста условия. 

Всъщност селският туризъм в село Илинденци, разположено в полите на Пирин и известно с една от най-големите кариери за мрамор на Балканите, започва със заселването на Иван Русев там. Засега трима души предлагат къщите си на туристи, но все по-голям е интересът на софиянци и чужденци, които купуват имоти. Наскоро неголяма къща с малък двор е била продадена за космическата сума от 30 000 лева, каза библиотекарката на селото. В средата на един обикновен работен ден библиотеката беше единственото работещо обществено място в селото. Няколкото кръчми и магазини са с работно време от 8,00 до 12,00 и от 16,00 до 18,00 часа. Следобед селото изглежда почти обезлюдено, „живот“ има само в скулптурите, разпръснати в различни точки. 

„Градежи и пеещи камъни“ е най-новата хрумка на „бащата“ на Каменния град – Иван Русев. Скулпторът работи в стиловото направление, което по думите му го е довело до създаването на така наречените от него „рязани“ колони. В тях се получават интересни мембрани, които издават звуци, обяснява Русев. Тук вече дори е създадена музика, обработена електронно от композитора Николай Маджаров. 

Наскоро в парка работиха студенти от педагогическия факултет на Комениус университет и Академията за изкуства в Братислава. Под ръководството на преподавателите Слава и Ян Шмитски младежите са създали Словашки кът, в който ще бъде посадено дърво на приятелството. 

ИНТЕРВЮ С ИВАН РУСЕВ

– Г-н Русев, намираме се в Каменен град, който има със своя Първа скулптурна улица, не става ли твърде пренаселено вече?

Иван Русев: Напротив, този парк се контролира много точно като размери. Действията, които предприемаме, са свързани с магическата формула функция = изкуство, служещо на хората. Това е разликата между Илинденци и всички останали познати скулптурни паркове. Тук всяка творба е създадена по определен проблем – например чешмата на паркинга или параклиса на входа.

– Има също мост, който е функционален. Какво още трябва да се направи, за да стане този град „пълноценен“? 

И.Р.: Кавичките са на място, защото става въпрос за изкуство, въпреки че ние създаваме един нов курорт. Тази година наши гости са студенти от два словашки университета. Вече са положени основите на шест бунгала от камък, които ще имат всички удобства.

– Малко след вашето установяване тук обявихте, че местните хора са отворени към всичко, което правите, и помагат във всяко едно отношение. Това все още ли е така?

И.Р.: Да така е, но ние, скулпторите, също сме много отворени към хората, макар те да не разбират всичко, което виждат. Все пак нашето присъствие е свързано с утвърждаване на техния поминък.

– Има ли опасност Каменният град да „влезе“ в селото?

И.Р.: Той винаги ще съществува в едно много приятно съседство със селото. По-скоро би трябвало да стане обратното – селото да научи някои неща от Каменния град.

Съвсем наскоро ми се наложи да убеждавам местен музикант да не измазва новия си каменен дувар. Ако хората са достатъчно умни да измажат своите неугледни къщи, но да запазят каменните дувари, тогава наистина можем да говорим, че каменният град е влязъл в селото.

За съжаление тази половина от селото, която контактува с нас, е доста по-развита от другата половина, която не контактува с нас, но е наша следваща програма.

– Да разбираме ли, че правите опити да „култивирате“ селяните, независимо че по някакъв начин и те правят с вас същото? 

И.Р.: Да. Понякога аз им се карам, понякога ги хваля. Наскоро, на едно откриване на изложба похвалих всички, които са си измазали къщите през последната година.

– Има ли ваши колеги, които не признават това, което създавате? 

И.Р.: Това не ме интересува.

– А ласкае ли ви присъствието тук на хора от ранга на Светлин Русев? Случайно ли е това, че говорите с него на Вие? 

– Не, ние сме приятели, въпреки че сме много различни. Членовете на нашата фондация – Георги Чапкънов, Станислав Памукчиев, Емил Попов, Ангел Станев, Иван Славов, Мая Найденова, са много различни творци, но уважението ни един към друг идва от това кой какво е постигнал в изкуството. Мисля, че това трябва да е най-важният принцип за отношенията между артистите. Спазвайки този принцип, никога не би трябвало да има вражди.

– Случайно ли е, че най-често японски художници идват в Илинденци?

И.Р.: Страшна обич има от страна на японците към нашата страна. Не е без значение и моето посещение в град Ивасе до Токио, където имах много срещи.

След това посещение една фолклорна група от Япония дойде за четири дни в Европа, като два от тях прекара в Илинденци, а другите два – във Виена.

– Каква е все пак географията на творците, които са идвали тук?

И.Р .: Канада, Мексико, САЩ, Индия, Израел, Япония, Франция, Швеция, Холандия, Австрия, Гърция, Румъния, Словакия, Германия . . .

– Кое е любимото кътче на Иван Русев в парка?

И.Р.: Безкрайно обичам вечерите. Аз съм работохолик, ставам рано и хвърлям завиждащи погледи към хълма отсреща, тъй като не мога да се отдам на съзерцание, но това става вечер. Всяко кътче тук ми е любимо. . .

/ДД//ЛТ/