София, 22 февруари /Даниел Димитров, БТА/ Над хиляда картини на известни български художници има в посолствата ни по света. В сградата на Министерството на външните работи в София има още над 300 произведения. 90 на сто творбите са експонирани, а не се съхраняват в складове. Това обяви Светослав Христов, директор на Държавния културен институт към министъра на външните работи.
Най-активно са се купували картини през 60-те и 70-те години на миналия век, каза главният експерт в института Весела Христова-Радоева. По думите й много малък е процентът на чуждите картини, които най-често са подаръци.
Избрани творби от колекцията на посолството в Париж са показани от днес в софийската галерия „Академия“. Живописните и графични произведения са върнати временно в страната за основна реставрация. След изложбата, организирана със съдействието на Националната художествена академия, те ще заемат отново местата си в интериора на сградата на парижката улица „Рап“ 1, на чиято фасада се развява българският флаг.
Сред представените автори са Бенчо Обрешков, Борис Денев, Дечко Узунов, Димитър Казаков, Дора Бонева, Златю Бояджиев, Никола Манев. Включени са и предоставени от наследници портрети на дългогодишните български посланици в Париж – акад. Владимир Топенчаров и Иван Будинов, които имат специални заслуги за обогатяване на колекцията на посолството през периода 1964-1976 г.
ИНТЕРВЮ С ВЕСЕЛА ХРИСТОВА-РАДОЕВА
– Посолството ни в Париж ли има най-богатата колекция от картини сред българските мисии зад граница?
– Да. Подобни представителни колекции има в посолствата ни в Лондон и в Рим.
Скоро в София ще бъдат изложени произведения от посолствата в Лондон и Варшава, рисувани предимно от художници от поколението на 60-те и 70-те години на миналия век. Сред тях са Димитър Казаков, Георги Баев, Димитър Киров, Георги Божилов-Слона.
– Какво е състоянието на картините в мисиите?
– Доста добро. Част от картините са в резиденции и апартаменти, обитавани от посланиците. Всеки, който работи или живее в помещение, където има български картини, се грижи за тях така, както би се грижил в собствения си дом и затова нямаме никакви притеснения за съхранението.
– Можем ли да говорим за предпочитани български автори в посолствата ни по света?
– Не, но прави впечатление, че по света има доста композиции на Владимир Димитров-Майстора.
Досега подборът на произведенията на изкуството е правен с много усет и интелигентност от дипломатите. За първи път в българското външно министерство работят хора с висше художествено образование.
– Има ли картини в мисиите, които да се смятат за „безследно изчезнали“ или такива, които са били смятани за анонимни, а в последствие е установено тяхното авторство?
– Има много платна, за които се смята, че са от неизвестни автори. В Лондон попаднах на две картини, за които се смяташе, че са от неизвестни автори, но беше установено, че едната е на Васил Стоилов, а другата – на Атанас Пацев.
– По какъв начин тези картини са стигали до посолствата?
– Най-често пътят е следният – художниците правят изложби в съответния град и посланикът сам решава какво да се купи.
– Говорим предимно за български произведения, а как стои въпросът с чуждите творби? Има ли въобще такива в мисиите?
– Има една много ценна картина, която се намира в сградата на МВнР в София, но все още не можем да разберем каква е нейната история. Това е пейзаж на известния френски художник Йожен Боден, живял през последната трета на 19-и век и смятан от историците на изкуството за един от предшествениците на импресионизма. МВнР притежава негов портрет от 1894-96 година. Той е в кабинета на министъра. Вероятно е бил официален подарък от френското правителство, от легацията или от министър.
– Всички картини по света безвъзвратно ли остават зад граница, макар и на българска територия?
– Не. Щом те са собственост на МВнР и на България, във всеки един момент част от тях могат да дойдат у нас, а други да заминат там.
В Париж има два огромни стенни релефа на Любомир Далчев, които естествено не могат да бъдат пренасяни, както и една огромна картина на Димитър Киров, правена за стена покрай стълбище.
– Хиляда картини не са ли твърде малък брой, като се има предвид, че България има над 80 мисии по света?
– Не са никак малко, защото богатите колекции са предимно в Европа. В Лондон има 100 картини, а в Рим и Варшава – по около 50.
– Какво е положението в Русия?
– Там също има много картини. В посолството в Москва художниците са били специално канени, за да рисуват на място, съобразявайки се с конкретните размери на сградата. Сред авторите са представители на голямото пловдивско поколение – Йоан Левиев, Христо Стефанов. /ДД//ЛТ/