Преди да дойде у нас, белгийският музикант Филип Катрин прочел пътеводител за България и слушал интервю със Симеон Сакскобургготски

София – Банско, 16 август /БТА/

Филип Катрин е сред най-известните музиканти на европейската джаз-сцена още от 60-те години на 20 век. Работил е с артисти като Лу Бенет, Били Брукс, Джери Браун, Тутс Тилеман, Чарлз Мингъс, Едгар Бейтмън, Лари Кориел, Чарли Мариано, Кени Дрю, Декстър Гордън, Том Харел, рок групата „Фокус“. Неговият уникален подход и характерно звучене, всеотдайността му към музиката и най-вече лиричността на изказа на свирене са от голямо значение и са оказали значително влияние, посочва критиката.

Филип Катрин е роден е в Лондон през 1942 г. Дядо му е бил цигулар в Лондонския симфоничен оркестър. Филип проявява таланта си в ранна възраст, решава да свири на китара след като чува Жордж Брасенс. По-късно, когато семейството му се премества в Белгия, той има възможност да срещне някои от своите идоли и да свири с тях.

Концертът на Филип Катрин джаз вокал бенд беше един от акцентите на джазфеста в Банско. Музикантите изпълниха авторски пиеси на своя лидер, както и на пианистката Натали Лорие. В едно от парчетата Катрин включи и слушателите, като изсвирваше различни варианти на основната тема, а импровизираният хор ги повтаряше. Музикантите също пяха, дирижирани от китариста. Постепенно към тях се присъедини голяма част от аудиторията. И колкото по-трудни и сложни ставаха мелодиите, толкова по-активна беше публиката. Подобно „заиграване“ с аудиторията се случи и на концерта на „Инкогнито“ в София през септември 2002 г.

Всяко свирене с Катрин е един нов урок, така определи работата си с него Натали Лорие. Освен нея в триото са басистът Сал (Салваторе) Ла Рока и перкусионистът Мими (Доменико) Вардераме. Всички те са доста по-млади от Катрин и свирят с по няколко различни формации. Възможност да работят с известния музикант имат няколко пъти годишно и считат това за голяма чест.

Натали започва да се интересува от джаз на 18 години. „За моя радост в Белгия започна да се преподава джаз и аз бях в един от първите випуски“, добавя тя. Сега самата тя преподава в консерваторията в Брюксел и дори си спомня за двама българи – нейни ученици – Събин Тодоров от Бургас и момче от Русе.

Сал е италианец, роден в Белгия, в много бедно семейство. Започва да се занимава с музика 23-24 години. „Аз съм напълно самоук. Лека-полека започнах да свиря със звезди като Филип. В началото, когато започнах да свиря на бас, не знаех все още къде съм, после слушах Филип Катрин и сие, които съм слушал с такова удоволствие на записи. Изведнъж се оказва, че аз свиря с тях“, разказва музикантът.

Доменико Вардерам започва да свири на барабани от 6-годишен с баща му, защото по думите му цялото му семейство е от барабанисти. Известно време свири поп и денс музика. „Когато бях 17 годишен се запознах с Жак Белзе – известен саксофонист, и оттогава свиря джаз. Сега съм на 47 години и вече 30 години се занимавам с джаз“, добавя той.

И Н Т Е Р В Ю   С    Ф И Л И П   К А Т Р И Н

– От колко време работите заедно?

Много пъти съм канил Натали в моя квартет и аз съм свирил в нейния. Свирили сме няколко пъти заедно. Салваторе има много участия в триото на Натали, а Мими свири често в моето трио. Много пъти съм канил и Салваторе. Но като група в този състав за първи път свирим на джазфеста в Банско. Аз, Салваторе и Катрин се събрахме през април.

– Различава ли се стилово музиката, която свирите в другите групи от този, който изпълнявате в момента в квартета?

С различни хора свирим различно. Като цяло това е мелодичен стил. Може да бъде различен китаристът или пианистът, но стилът е един и същ.

– Как ще коментирате думите на Чет Бейкър, според когото Вие сте най-добрият джаз пианист?

Не зная, не съм чувал такова нещо. Аз съм свирил много с Чък Бейкър и много харесам неговия стил и музика.

– С кои други известни музиканти и имена сте свирил?

С Декстър Гордън през 60-те години, с Били Брукс – барабанист, който не е известен, но страшно харесвам, със Стефан Грапели, с Жан-Люк Понти през 70-те. Често пъти свиря с Владимир Кузма – румънски композитор на филмова музика, който често ме кани да ходя в Румъния и да свиря с него.

– Как се отнасяте към наградите? Получавали сте много отличия, включително и най-добър европейски джаз музикант за 1998 г.

Тази награда се дава всяка година на различни музиканти, така че логично е и аз да съм сред тях.

– Познавате ли България или българи преди да дойдете тук?

Не познавам българи, но през 1988 г. чух песен в изпълнение на „Мистерия на българските гласове“ и страшно я харесах. Още през 1966 г. слушах подобна музика от един диск „Балканска музика“ и той беше с фолклорна музика, каквато чух през 1988 г. с един френски органист, който също страшно я хареса. Нямам претенции да познавам тази музика, която единствено съм слушал досега, но тя дълбоко ме докосва.

Още миналата година ме поканиха на джазфестивала в Банско, но тогава не успях да дойда. Междувременно прочетох един пътеводител за България. Последно слушах интервю с вашия министър-председател, което беше много интересно.

– В последните години често фолклорът се миксира с джаз елементи. Във вашите авторски неща присъстват ли фолклорни елементи?

През 70-те години аз се занимавах с фолк музика. Свирех до 1975 г. малко по-друг стил музика. През 80-те години имахме друга група, която просъществува две години. Там перкусионист беше индиец, а американецът Джони Мариано свиреше на саксофон. Бях с хора, които разтваряха граници към други фолклори. Така че в музиката, която пиша, включвам нещата, които ми харесват. Фолклорът е много близък до мелодичната музика, която много ми харесва. Преди всичко аз държа да правя джаз музика. /Даниел Димитров//ХТ/