В Китай има бум на интереса към китайското изкуство, твърди българинът Ангел Гешев, който притежава свое артстудио в Пекин

София, 3 февруари /БТА/ Българинът Ангел Гешев, който притежава свое артстудио в Пекин, за първи път у нас представя произведения на някои от най-изявените и признати в цял свят китайски живописци – Сю Лей, Ян Ян, Вей Дун, Ян Шаобин, Ян Фейюн, Ся Син, Ди Дачун, Лиу Люпин, Лю Ие, Ию Минтюн, Сие Дунмин. 

Студио „A&Y“ е създадено през 1998 г., след като пред 10 години Гешев се жени за китайската художничка Ян Ян и остава в нейната родина. През 1995 г., когато Ян Ян се дипломира като магистър след 7-годишно обучение, Гешев, тогава преподавател в московско студио под шапката на Руската академия по изкуствознание, решил да се върне и да остане в Китай с момичето, което обича. 

Според Гешев в Китай има бум на интереса към китайското изкуство – като посещение на изложби и като продажби. По думите му над 90 на сто китайските художници са живописци, като в страната достатъчно добре са развива и традиционното, и съвременното изкуство. 

ИНТЕРВЮ с Ангел Гешев

– Как попаднахте в Китай и може ли да се каже, че Вие сте един успял българин?

– Да, може да се каже, че съм успял. За първи попаднах там през 1992 г. след 7-дневно пътуване с влак от Москва.

– Защо решихте да останете?

– Съпругата ми е китайка и това е една от причините. Когато се оженихме, тя имаше държавна поръчка да преподава в художествената академия в Пекин. През 1998 г. ние открихме ателието „A&Y“.

В Китай не се интересуват от това дали си европеец или американец, а от това какво може да се открадне от теб и от това, което можеш да правиш най-добре. Паспортната принадлежност няма значение в моя случай, защото в крайна сметка аз давам възможност за качествена реализация на техни проекти. Отначало местните чужденци-галеристи от Австралия, Америка и Франция ме гледаха малко съмнително, но вече съм в добри отношения с тях.

– Как привлякохте толкова известни автори да работят с Вас?

– Повечето от тях са мои приятели. Моето студио предоставя на художниците абсолютно всичко – помещение, печатари, хартия, бои. Освен това всеки автор по всяко време има информация къде се намират неговите отпечатъци.

– Какви са професионалните Ви намерения, свързани с България?

– Аз и съпругата ми Ян Ян идваме в България почти всяка година. Искам да продължа да показвам по-често китайски автори тук, защото българите познават една китайска стока, която е достатъчно некачествена, а има прекрасни неща, които са непознати.

– Каква част от китайското изкуство не е познато в България?

– Предполагам, че 99 на сто. Освен това в България не живеят много китайски творци. Голяма част от художниците, с които аз работя, са били представяни в специален отдел на Венецианското биенале. Ян Шаобин и Ию Минтюн в момента могат да се видят в софийската галерия „Академия“.

– Имате ли възможност да представяте български художници в Пекин?

– Преди четири години имах такъв проект, но той се провали заради азиатската криза. Надявам се до края на годината да отворя своя галерия в Пекин и там със сигурност ще бъдат представени български автори.

– Китай интересува ли се от европейската култура и в частност – от българската?

– Към европейската култура има голям интерес, а към българската, за съжаление не толкова голям. Миналата година във връзка с 55-годишнината на дипломатическите отношения между България и Китай имаше няколко български изложби, кинопрожекции, концерти, към които определено имаше интерес.

– Според Вас съвременното българско изкуство би ли имало успех на китайския пазар?

– За да има успех, трябва да има невероятна медийна подкрепа, добър мениджмънт, добри куратори, силна галерийна политика.

Пазарът на изкуството в Китай е много добре развит, той е подпомогнат от целенасочена политика и от инвестициите в него. Галериите сключват с авторите годишни или многогодишни договори, като след изтичането им художниците могат да се препродават на други галерии. Междувременно галеристът се грижи за изграждането на името на автора. Всичко това е изгодно за автора и е добре за неговата сигурност.

– Средностатистическият китаец може ли да си купи произведение на изкуството? 

– Да, в момента той е достатъчно богат, за да си го позволи. Китайците купуват предимно графика, защото тя е авторско произведение и е на известни художници, но не могат да си позволят да купуват живопис. /Даниел Димитров/ /ХТ/